icon-account icon-glass
За да получиш своята одежда от Везба преди Коледа, направи поръчка до обяд на 20 декември.

Ловци на шевици - Ихтимански приключения

Публикувано от ВЕЗБА България на

Както вече споменахме, една от големите ни страсти е да пътуваме.

До голяма степен това е обвързано и с работата ни, защото по време на всички пътешествия намираме вдъхновение, откриваме безценни експонати, които в последствие ни служат за направата на нашите одежди, а и се запознаваме с интересни хора, както и техните истории.

Такова е и първото ни пътешествие от нашата поредица “Ловци на шевици”.

Ранно утро, някъде около 06:30, 07:00 сутринта. София е цялата обляна в мистика и утринна роса. Много сънени, но заредени с положителни очаквания, поемаме по пътя на необятното към Ихтиман и околните му села. Местата, които трябваше да обиколим са  - с. Костенец, гр. Костенец, Долна баня, Момин проход, Горна Василица, Пчелин, Подгорие, Очуша, Ихтиман, Живково, Пауново.

Естествено, целият екип сме меломани, заради това и трябваше да подберем подходящо музикално оформление, което да ни съпътства по време на нашето пътешествие. В случая това бе албумът на Иван Шопов и Авигея - “Канатица”, който на 100% допринесе за атмосферата на изживяванията по пътя.

Така неусетно, с песен на уста и разказване на забавни шеги, се озоваваме в с. Костенец, което бе първата ни спирка по определения маршрут за лова на шевици.

Още с пристигането ни в 8:00 сутринта забелязваме, че в селото кипи живот. Оказа се, че вторник е пазарен ден и по традиция на площада се излагат стоки за бита и селското стопанство, които да бъдат в помощ на жителите. Там имаше всичко - от метли, през мотики и колички, до семена на цветя, зеленчуци и любимата варена царевица. Навсякъде усмихнати хора, пъстрота.

На фона на китното селце и тази сцена на идилия, се извисяват величествени върхове, все още окичени с бели снежни шапки.

Запътваме се към читалището, където зад тежките дървени врати, разкрасени с прекрасна дърворезба, ни посреща усмихнатия секретар - Надежда Бекярова.

Още с влизането тя ни приема в хранилището, където прилежно прибрани върху закачалки се спотайваха всички носии на танцовия ансамбъл и певческия хор на селото. Макар да се оказа, че всички са шити специално за различните танци и поводи, тя ни сподели, че всички те са правени по автентични образци, като някои от тях са на над 150 години. Каза ни също, че нашето пътуване има страхотна идея, но районът на Ихтиман не се слави с пъстротата на българската шевица. Разказва ни, че тук е един от центровете на нашата страна, в който на почит са ръчно везаните дантели, но това разбира се, не бива да ни отчайва.

В сладки думи, станали още по-сладки заради почерпката с вкусен кекс, напуснахме читалището и се отправихме към Костенския водопад. Това е едно от местата, които бихме препоръчали горещо, ако някога искате да си отдъхнете от градската среда под звуците на падащата на талази вода. Самото място е доста усойно, приобщаващо всеки със заобикалящите водопада пейки и беседки, които допринасят за усещането на отмора и идилия, наситено носещо се из въздуха.

Естествено, не подминахме и намиращия се наблизо параклис, от който се извисява величествена гледка на Костенец и заобикалящите го планини. Бяхме пленени от гледката и наплива от хора, дошли просто да се порадват на слънцето.

Нашият маршрут продължи към с. Момин проход, в което ни бяха предупредили, че има стан. Противно на всичките ни очаквания, че трябва да търсим стара схлупена къща, тъкаческата работилница се оказа в центъра на селото, в сградата на читалището.

Там отново попаднахме на усмихнати хора, които се бяха захванали с друга местна традиция, а именно - писането на яйца. Самият обичай се пази по тези места вече няколко века. Особената техника и прецизната изработка на тези малки произведения на изкуствата започва много преди общоприетите от нас подготвителни дни за боядисване на яйцата. В случая се пишат, докато са още бели, след което биват обагрени в цвят.


Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

С огромна прецизност, хората в работилницата изписваха красиви детайли върху цветните яйца. Зад тях тихо си почиваха два огромни стана, на които става цялата магия на тъкането. Стените бяха обсипани с цветни черги, малки везани торбички, овещавани за късмет и сполука, плетени колани и красиви калъфки за възглавници, върху всяка от които имаше ръчно везани дантели, бродерии и шевици.

Колкото повече слушахме историите на тази лъчезарна група хора за писането на яйца, толкова повече намирахме прилики с шевицата:

Така както всяка шевица е уникална и в нея е закодирано точно послание с конкретно значение, то така и в изписването на яйцата се поставят специфични символи, имащи дадено предназначение.

Така както шевиците се разпределят по региони, носещи общи белези, така и писаните яйца могат да се разпознаят според края, в който са изработени.

Така както всички знаем, че общоприетите дни за боядисване на яйца са четвъртък и събота, така и при шевиците има древно поверие, че най-добрите дни за започване на нова шевица са понеделник и четвъртък. Поверието още гласи, че преди да започне, момата си връзва червен конец и се прекръства, за да не се втъче нещо лошо по време на везмото.



Преди появата на химичните оцветители и при боядисването на яйца, и в оцветяването на преждата са се използвали естествени багрила. Повече за цветовете в българските шевици и тяхната символика.

И при двете традиции има съответстващи тълкувания за произхода, като веднъж съществуват с езически корени, веднъж са свързани с християнската религия.

И двете наподобяват най-общо казано писмо, в което се разказва някаква история.

Отпътувахме от с. Момин проход много въодушевени, но и доста замислени, защото там осъзнахме колко многопластова, мащабна и отговорна е мисията ни.

Дотогава съществуваха няколко варианта за конкретното ѝ определение, но от този момент нататък решихме твърдо, че най-доброто от тях е точно #ПазителНаТрадиция.

Очаквай продължение! Ако ти е станало любопитно и искаш да следиш приключенията ни, запиши се тук.

Разгледай одеждите

 


Стари публикации Нови публикации