Приказните създания в българския фолклор - Везба

Приказните създания в българския фолклор

“Вампири, таласъми, танцуват по налъми, под креватите се крият и с налъмите се бият”. Това се пее в една стара детска песен, която може би не всеки от нас знае или помни. Всички обаче помним колко страшни са историите за мистичните същества по нашите земи. Българският фолклор е богат на истории за приказни същества, с които поколения наред родителите са плашели децата си или са се опитвали да ги научат на добродетели. Решихме да ти разкажем за някои от тях, защото макар и само плод на въображението ни, тези митични създания не трябва да бъдат забравени.
За визуалното им представяне се погрижиха нашите приятели от "Студио Змей".

Самодиви

(Илюстрация: Студио Змей)

Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били с човешки облик, но прекрасно красиви, с дълги руси или червени коси. Събират се по поляните в най-отдалечените гъсти гори, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Обичат страстно музиката, танците и водата. Когато влизат да се къпят, те се превръщат в обикновени моми, разказват легендите. Точно такива моменти използват храбри момци, които ги крадат и се женят за тях. Не след дълго самодивите изоставят семействата си. В народните песни юнаците влизат в схватка със самодивите, защото те могат да бъдат опасни и отмъстителни. Някои мъже пък са били откърмени от самодиви и по този начин са придобили свръхестествени сили.

Змейове

(Илюстрация: Студио Змей)

Драконите присъстват в митологиите на почти всички народи по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи големите огнедишащи гущери са се наричали змейове, лами и понякога хали.  Змеят обитава гори и планини, затова е известен и като змей горянин. Той прилича на човека по много неща: яде, пие, жени се, има потомство, умира. Макар да имат свои жени, змеици, змейовете често се влюбват в девойки и започват тайно да ги посещават през нощта. Такива жени започват да странят от другите, не се грижат за външния си вид, пребледняват и отпадат, защото ненаситният любовник изпива силите им. След това те имат деца, които приличат на хора, но имат крилца под мишниците и необикновена сила. Често такива качества били приписвани на реални български хайдути, но това естествено е било просто романтична хипербола.

Лами и хали

Ламята (халата) също е грамадно влечуго с огромна уста, но се различава доста от змейовете. Тя е женска и покрита с жълти люспи, тъй като жълтото в някои случаи е символизирало жлъч и отрова. Има три, седем или девет еднакви глави и живее на дъното на морето или в пусти гори, върху високите клони на дърветата. Явява се като буря, вихрушка и унищожава реколтата. Изненадващо, най-големият ѝ враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки. С лами се бият и прочути юнаци, като например Крали Марко. В приказката за тримата братя и златната ябълка се разказва за безстрашен момък, който слиза на долната земя и освобождава царската дъщеря малко преди да бъде принесена в жертва на ламята. Този сюжет е изобразен и на много от иконите на Свети Георги, макар да се включва в житието му сравнително късно под влияние на устната традиция.

Караконджули

(Илюстрация: Студио Змей)

Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те обикновено са куци и еднооки. Като цяло се смята, че се появяват само през така наречените от християните 12 “мръсни дни” след Коледа. За това януари се нарича “караконджов” месец. В този период те примамват пътниците и ги възсядат, а после ги убиват, хвърляйки ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове. Съществото злосторничи нощем до първи петли, след което изчезва внезапно в отдалечени пещери, реки или запустели места. Той може да се засели и в труднодостъпните места на къщите - например на тавана. Има различни начини и обичаи за предпазване от караконджулите и тяхното прогонване. Българите се предпазвали като носели чесън и пелин под дрехите си. В България кукерите гонят караконджулите както и другите зли сили.

Вампири

В традиционните български вярвания вампирът се различава драстично от холивудския си еквивалент от поп културата. Българският вампир е изгубена душа, лишен от покой мъртвец, нито жив с живите, нито мъртъв с мъртвите. Той още копнее по своя изгубен живот, затова не може да премине спокойно в отвъдното. Той е жаден за кръв, защото още от древността тя символизира живота. Затова и червеният цвят бил жизнеутвърждаващият. Вампирската участ е незавидна и нежелана. Никой доброволно не се превръщал във вампир, вярвало се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка. Затова и до днес ковчегът на мъртвеца не се оставя без около него да се навъртат близки хора.


Таласъми

Таласъмите също присъстват в българския фолклор. Те са зли духове, обитаващи най-често изоставени сгради. През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го излъже, че ще го води на сватба. Да го отведе в отдалечено място в гората, където има заслони. Когато стигнат, да го прикани вътре, да му остави храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, да залости вратата отвън. Вярва се, че таласъмите не могат да търпят недовършена домашна работа и веднага се залавят с нея и така за дълго вниманието им е отвлечено.

(Илюстрация: Студио Змей)


От легендите митичните същества преминават и в българската литература след Възраждането чрез творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Антон Страшимиров и др.

(Илюстрация: Студио Змей)

Всички тези митични създания са позабравени днес, но не трябва да допускаме това да се случва, защото те са част от нашето културно наследство. Припомни си техните истории, сподели ги с близките си и бъди #ПазителНаТрадиция.