Защитната сила на везбените орнаменти

Според народните вярвания, ако човек има върху дрехата си шевица, няма да го ловят уроки и злини.

Това се отнася особенно за жените, затова традицията доуточнява, че жена не трябва да излиза, без да има шевичен орнамент по себе си.

В българското везмо имало знаци за уроки, които нарочно са недовършени или съдържат грешно очертани орнаменти. Очаквало се “грешките” да отвлекат вниманието и лошите погледи. Най-често като грешки се допускали удължаване, изкривяване или скъсяване на някое кръстче, мотив или чертичка.

Понякога везбарката нрочно пропускала няколко бода или не завършвала цял орнамент, защото така провокирала лошите погледи да се насочат към сгрешеното и да загубят силата си там.

Много често в шевичният ред първият или последният мотив не били изпълнени, за да остане отворена, и за а могат силите на орнаментите, включени в състава на шевицата, да се движат и да осъществяват мисията си за защита.

Трайното присъствие на шевицата било съсредоточено около отворите на дрехата - пазва, ръкав, поли.

В останалите елементи на облеклото - забрадка, чорапи, престилка, била разположена предимно по краищата.

Народът вярвал, че дрехата пази човека не само от атмосферните влияния, и че чрез нея се осигурява защита от всякакви зли сили.

Знаело се от векове, че злото може да влезе през отворите на дрехата или през откритите части на тялото. Покритото тяло е недосегаемо за злините и затова хората считали за необходимо да засилят защитата върху уязвимите места в облеклото - отворите и краищата на дрехите като се извезат защитни орнаменти по тях.