Случвало ли ти се е като дете да не спиш по цели нощи, за да дебнеш караконджул?
Или навярно си наясно какво трябва да знае всяка една жаба?
А случвало ли ти се е да попаднеш на загадка, в която трябва да откриеш какво е онова мъничко и черно нещо, което обаче и царя вдига от постелята?
А да си завържеш езика на фльонга, в опита си да насърчиш Петър да си изплете плета?
Това са само примери за неща, в които е много вероятно да са ти се случили, ако имаш нещо общо с България. Част и от причините, заради които има Везба.
Преди около 5 години, двамата се срещнахме в кучешката градинка на едно междублоково пространство, в столичен квартал.
Така започна нашето познанство - отстрани до блока, докато си играят кучетата ни.
Започнахме да се засичаме по-често и от дума на дума си разказвахме всеки за своите интереси, кой в какво вярва, за какво мечтае.
Разговорите ни бяха съсредоточени към първото нещо, което открихме, че ни обединява.
А то бе простичко - и двамата страстно обичаме страната си и общата ни любов към фолклора. Разказвахме си любимите ни приказки от детството, задавахме си гатанки, говорехме за обичаи.
Така се роди идеята за Везба, която обедини нашите качества и умения, за да се превърне в това, което познаваш в момента.
В началото бе много трудно. Двама души, които тепърва откриват цял един нов свят, с всичките му условности и неизвестни. Но пред всяка пречка скръцвахме със зъби и запретвахме ръкави, защото от малки знаем, че за хубавите неща се искат време и усилия.
И точно, когато бяхме на прага да се откажем, живота ни срещна с верни съмишленици, в лицето на нашите приятели от Fam.Social, които ни припомниха, че това, което правим, има смисъл и ни помагат с цялото ни дигитално присъствие. Така се появи и нашата група на пазителите.
Не сме си и представяли, че ще срещнем толкова много подкрепа, от хора, пръснати по всяка точка на света. Уви, доста подобни на нас марки, нямаха този късмет. А това, което научихме по пътя е, че с малка, или липса на конкуренция, отговорността става много по-голяма. Но това пък ни дава и огромен тласък да продължаваме напред в начинанието.
Тук ни се струва подходящо място и да разсеем мистиката покрай нашият символ - врабецът Борил.
Защо Борил да се “роди” и заема активна роля в нашата мисия, дължим на основно две причини:
- Врабчето е онази птичка, която я има почти на всеки континент. Също както нашия народ е пръснат по света.
- Друга характерна особеност е, че то не мигрира. Така както и ние решихме да останем в нашата красива страна.
И тъй като птиците в нашия фолклор са основно вестители на нещо, то му отредихме важната роля, той да бъде нашия. От тук нататък ще го срещаш доста често да ти говори в имейл, или пък в някой пост. А понякога ще ти разказва приказки за шевици, обичаи и тайнствени същества. Понякога пък може и да ти задава гатанки, или да отправя лични предложения.
Причината, за цялата ни транформация е желанието ни да направим информацията за обичаите, фолклора и шевиците, подходяща да се чете и от най-малките. Защото за да се превърне една история в приказка, ни трябва сладкодумен разказвач. И какво по-хубаво от това, той да бъде приказен герой, юнак.
Надяваме се да ти допадне и да ти хареса тази ни инициатива, като държим да споменем, че имаш ли нужда от нашата човешка намеса, винаги можеш да се свържеш с нас.
Благодарим за вниманието.
С уважение,
Цветомир и Здравко
/основатели на Везба/