Българската шевица

     


 История на шевицата

Бродерията, като ръчна техника за украса на дрехата, не може да бъде точно свързана с една конкретна държава, защото това е изкуство, което се развива в различни култури и региони от векове.Различни форми на бродерия са съществували в древни култури по целия свят. Доказват се богатите традиции в бродерията в Китай, Индия, Персия, Византия, Египет, Европа и много други области. Бродерията е развиващо се изкуство с множество влияния и традиции, и не може да бъде ограничена до една конкретна държава. Тя е израз на креативността и културните особености на различни общности в течение на векове.

Какво разказват шевиците?

На първо място българските шевици разказват за творческите способности и чувството за естетика на своята  създателка. В миналото шевици били ориентир за хотрата, за да разгадаят принадлежността на човека към определено населено място или род. Ако са върху моминска дреха, подсказват дали момата вече се е замомила и може да бъде избрана за невеста. Подсказват и дали ергенът вече е готов за женене. Ако някой другоселец попадне на сватбено тържество, по шевиците познава коя е невястата и кой е младоженецът. Шевиците разказват за етническата и религиозна принадлежност на човека, върху чиито дрехи са извезани. Те са ориентир за социален статус и богатство. Ако са върху женски дрехи, всеки може да разчете дали са на мома, невеста или старица. Те са знак за принадлежност към човешкия свят. За хората от миналото везбата е била вселена от знания. За нас тя бележи пътеката към нашите корени и е наш дълг да я пазим, за да живеят и в бъдеще българските традиции.

Дарбата на везбарките

На люлката на новородената женска рожба слагали нищелки и благославяли: "Тъкачка да бъде!". На прощъпулника винаги слагали вретено и го наричали: "Добра къщовница да е!". Майките на момичета чакали да поотраснат малко и когато гозбата за семейството била направена от пиле, давали с надежда на дъщерите си шийник, за да се научат да шият хубаво. Давали го и благославяли: "На ви шийник, да шиете хубаво!". На чист понеделник водели всяко момиче, навършило 7 години, при майсторка-предачка да го научи да преде. Обучението продължавало 1 или 2 години, по съображение на майсторката. Когато тя кажела, че момичето е достойно да везе с коприна и памук, родителите му заръчвали гергеф, купували агне, малко леблебия и захар, и на някой свят ден като Гергьовден или Спасовден, викали няколко роднински жени, които взимали почерпката и водели момичето при майсторката. Почерпвали се. След това взимали гергефа, слагали под него леген с вода, момичето събувало чорапите си и слагало краката си във водата под гергефа. Запалвали на четирите ъгъла на гергефа по една свещ и слагали по китка цвете. Така момичето започвало да везе на предварително опънато на гергефа парче бяло платно. В отделните предмети имало символика: водата пожелавала да му върви бързо като по вода, свещите - да гори за работата си, а китката цвете - да му цъфти везбата, както цветето. Българският народ е създал и друг обичай, познат в някои населени места. Първия зашив на младо момиче, направени през пролетта, пускали в бързотечаща вода на поток или река, за да са пъргави пръстите на везбарката, както бързоструйните пролетни води. Старите везбарки, които пазели зашивите на селото, подпомагали избора на орнаменти. Знаели кой мотив се шие за мома и кой е подходящ за ергенска риза. И мъдро наставлявали: "Както грамотните правят писмото, така и ние, везбарките, правим везмото". Младите момичета изучавали бод по бод азбуката на шевичната украса на дрехите от селото, за да подготвят чеиза си и да запазят традициите, съхранявани от техните майки и баби от векове. Неопитните девойки най-напред започвали да се учат върху прости, по-леки модели. Вещите наставници озбирали за ученето стилизирани звезди, ромбове, правоъгълници. Чрез редуването на орнаментите начинаещите везбарки усвоявали постепенно всички бодове, познати в тяхното село. Виждали как всяка грешка, допусната при отброяването на нишките, водела до изкривяване на модела, разшивали извезаното и започвали отново. 

Българската традиция преписвала магическа сила на уредите за везане. Знаело се, че ако мома захвърли гергефа си, може да попадне при самодивите. Везбарката пазела в тайна мотивите на модела, който е работила, докато първа го извезе на показ. Само най-добри другарки везали еднакви модели.

Защитната сила на везбените орнаменти

Според народните вярвания, ако човек има върху дрехата си шевица, няма да го ловят уроки и злини. Това се отнася особенно за жените, затова традицията доуточнява, че жена не трябва да излиза, без да има шевичен орнамент по себе си. В българското везмо имало знаци за уроки, които нарочно са недовършени или съдържат грешно очертани орнаменти. Очаквало се “грешките” да отвлекат вниманието и лошите погледи. Най-често като грешки се допускали удължаване, изкривяване или скъсяване на някое кръстче, мотив или чертичка. Понякога везбарката нрочно пропускала няколко бода или не завършвала цял орнамент, защото така провокирала лошите погледи да се насочат към сгрешеното и да загубят силата си там. Много често в шевичният ред първият или последният мотив не били изпълнени, за да остане отворена, и за а могат силите на орнаментите, включени в състава на шевицата, да се движат и да осъществяват мисията си за защита. Трайното присъствие на шевицата било съсредоточено около отворите на дрехата - пазва, ръкав, поли. В останалите елементи на облеклото - забрадка, чорапи, престилка, била разположена предимно по краищата. Народът вярвал, че дрехата пази човека не само от атмосферните влияния, и че чрез нея се осигурява защита от всякакви зли сили. Знаело се от векове, че злото може да влезе през отворите на дрехата или през откритите части на тялото. Покритото тяло е недосегаемо за злините и затова хората считали за необходимо да засилят защитата върху уязвимите места в облеклото - отворите и краищата на дрехите като се извезат защитни орнаменти по тях.

Символи  и орнаменти

Растителните орнаменти се появяват сравнително по-късно от животинските. Предполага се, че причина за това е бита на хората по онова време. Човекът-ловец изобразявал това, ското били заета неговата мисъл - лова и преди всичко неговият обект - животното. С прекратяването на ловджийския бит, първобитното художествено творчество става достояние и за жената. Когато народът преминава към земеделие, изместването на лова на втори план значително потиква напред развитието на растителния орнамент. Фауната започва да заема по-малко място във въображението на човека и естетичното чувство се удоволетворява само чрез изобразяването на растения. 

Популярни растителни орнаменти:

“Дърво на живота” - най-старият архаичен орнамент известен още като свещеното дърво. Според митологичните вярвания на славяните корените на това дърво оплитат цялата земя, а клоните му застилат небето. С това дърво е тясно свързан и култът към майчинството и плодородието. 

Лале - едни от предшествениците на пролетта. Процесът на растеж винаги е свързан с цъфтежа, който на свой ред символизира плодородието. Този орнамент присъства в една от нашите най-предпочитани шевици - “Плодородие”.

Роза - най-старинният орнамент в българската везба,за който се създава и особена стилизация - така наречената розета, която твърде много е загубила от реалният си образ. Този орнамент се среща в шевица “Защита”.

Животинските орнаменти са първата проява на художествен усет у първобитния човек. Стремежът на първобитния човек бил да възпроизведе точно действителните форми на животни, поради вярването, че начертанията на животинските образи имат магическо свойство да привличат самите животни.

Популярни животински орнаменти:

“Петли” - домашната птица носила символиката на вечно възпроизвеждащия се живот.

“Кончета” - Конят е соларен символ, той олицетворява слънцето което носи плодородие.
Също така се свързва вечният живот.

 

Геометричните орнаменти, постигнати чрез постоянното стилизиране на везбената орнаментика. Тези орнаменти имат световен обсег, понеже са тясно свързани с тъкаческата техника, която най-лесно се справя с възпроизвеждането на най-прости геометрични форми.

Популярни геометрични орнаменти:

“Канатица” - На почти всички места по света фигурата символизира безкрайност и вечен живот. Предназначението ѝ е било да предпазва от зли сили и негативни влияния, а елементите ѝ носят  идеята за щастие и благоденствие на притежателя. 

Елбетицата - най-лесно може да се разпознае чрез двата кръстосани кръста, разположени един върху друг. Двата кръста условно изобразяват четирите основни и четирите допълнителни посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток), съединяващи се в един общ стабилен център, който ги държи в синхрон.