Българската шевица

     

История на шевицата

Бродерията, като ръчна техника за украса на дрехата, не може да бъде точно свързана с една конкретна държава, защото това е изкуство, което се развива в различни култури и региони от векове.

Различни форми на бродерия са съществували в древни култури по целия свят. Доказват се богатите традиции в бродерията в Китай, Индия, Персия, Византия, Египет, Европа и много други области.

Бродерията е развиващо се изкуство с множество влияния и традиции, и не може да бъде ограничена до една конкретна държава. Тя е израз на креативността и културните особености на различни общности в течение на векове.

Какво разказват шевиците?

На първо място българските шевици разказват за творческите способности и чувството за естетика на своята създателка.

В миналото шевиците били ориентир за хотрата, за да разгадаят принадлежността на човека към определено населено място или род. Ако са върху моминска дреха, подсказват дали момата вече се е замомила и може да бъде избрана за невеста. Подсказват и дали ергенът вече е готов за женене. Ако някой другоселец попадне на сватбено тържество, по шевиците познава коя е невястата и кой е младоженецът.

Шевиците разказват за етническата и религиозна принадлежност на човека, върху чиито дрехи са извезани. Те са ориентир за социален статус и богатство. Ако са върху женски дрехи, всеки може да разчете дали са на мома, невеста или старица. Те са знак за принадлежност към човешкия свят.

За хората от миналото везбата е била вселена от знания. За нас тя бележи пътеката към нашите корени и е наш дълг да я пазим, за да живеят и в бъдеще българските традиции.