Блогът на ВЕЗБА

    Вече няколко години, едно врабче, често  прелита на страницата на ВЕЗБА. Казва се Борил!

   Борил е символ и лого на марката ВЕЗБА, познавате го, но не знаете историята му.

   Решихме, че е време да ви я споделим, защото тя не е случайна, както и всички други истории около марката.

   Всичко започва с една любима, на основателите на ВЕЗБА, история за патриотизма, която е разказана от великия Джоко Росич.

   „При една страшна зима, то е горе на границата между бивша Югославия и Унгария, континентален климат, зимите са жестоки, страшни, и ние седим – тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая… 

Тя влезе, госпожата, аз така я наричах, и каза: 

- Деца, искам да излезете на прозорците и да погледнете нещо. И какво виждате?

 И ние всички:

- Сняг, висулки ледени, преспи.

- Не, не – каза – долу погледнете, на улицата.

Ние погледнахме и някой, може и аз да съм бил, каза:

- Ами, има 5-6 врабчета.

- А – каза – погледнете ги хубаво. А сега се върнете на столовете, на чиновете. За тях исках да ви разкажа нещо. Вижте – има едни птици, дето идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята започнат да цъфтят – те идват тогава у нас, па живеят известно време, па се размножават, а като забръска към зимата, си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука, те тука са родени и тука ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тука ще останат!"

  Повлиян от разказа на Джоко Росич, един от бъдещите основателите на ВЕЗБА,  вече има татуирано врабче с калпак,  именно защото вярва в това, че хората трябва да останат в България и да се борят, точно както врабчетата в студа. 

   Така Цветомир и Здравко по естествен начин стигат до избора на лого и символ на бъдещето им, наречено ВЕЗБА.

   Да ви разкажем и повече за хората, създали врабчето във вида, в който вие го познавате днес.

   Петя Евлогиева – човекът, който създава първообраза на врабеца, без да има никаква представа, че той ще се превърне в символ на българска модна марка. Петя е художник, част е от екипа на „Златната ябълка“ , автор е на поредицата детски книжки „Лиска“, но основното ѝ занимание са татуировките. Именно тя създава татуировката на врабче с калпак на Здравко Зеленоградски, за която споменахме по-горе. Петя е един от най-известните татуисти в страната и има редица участия и изложби зад гърба си.

   Мартина Блажева е лицето отговорно за завършеният образ на врабчето. Мартина е завършила живопис в националната художествена акадаемия, а в момента е професионален гримьор. Тъй като Цветорми Петков и Мартина са приятели още преди създаването на ВЕЗБА и той е наясно с нейните творчески умения, заедно със Здравко се обръщат към нея да стилизира врабчето татуирано от Петя Евлогиева и да му придаде подходящ вид за символ на марката. Рисувано е многократно на ръка от нея, до достигането на сегашния му вид.

   През 2021 година врабеца официално получава и познатото ви вече име – Борил! В орагнизиран конкурс, ВЕЗБА се обръща към своите последователи и съмишленици, да гласуват за име на врабчето, като след ожесточена битка и балотаж, Борил взема надмощие и печели.

   Врабеца Борил е буквално неотлъчно до вас. Той може да бъде видян, бродиран, върху всяка една одежда от ВЕЗБА, върху всяка опаковъчна кутия на марката, както и в голяма част от кореспонденцията между ВЕЗБА и клиентите, тъй като той е основният вестоносец и любим служител в компанията. Най-прекрасното е, че семейството на Борил се разраства, точно както и това на ВЕЗБА. Благодарение на вас – нашите последователи и съмишленици, се надяваме скоро и ние и Борил отново да ви разкажем някоя нова, интересна история около семейството на ВЕЗБА.

   И така, врабче на име Борил, родено от съзнанието и ръцете на Петя и Мартина, с име избрано от вас, се превръща в символ и лого на фирма ВЕЗБА.

   В деня на националният празник на България - Трети март, нашите Приятели DJ 89 [BRATЯТА] представят новото си произведение съвместно с народната певица Боряна Василева - Свобода или Смърт

   “НАРОД, КОЙТО ЦЕНИ БОРЦИТЕ СИ, КОЙТО ЖИВЕЕ С ИСТОРИЯТА СИ, ТОЙ НЕ УМИРА”.

   Голямата и възвишена цел за осовобождението на Отечеството често е била изблик на вдъхновение и неподозирани сили дори и у нежните девойки. Такава е и Райна Попгеоргиева, позната ни още с прозвището Райна Княгиня, родена през 1856 г. в Панагюрище. За подвига и приноса на бележитата знаменоска страниците на българската история са изписали много славни думи. Тя написва своя автобиография, в която описва един от съдбоносните моменти в своя живот – срещата й с Бенковски и честта да ушие българското знаме. Райна Попгеоргиева оставя на поколенията спомен за един героичен живот, изпълнен с преклонение към родината и пламенно родолюбие. Априлското въстание на 20 април, 1876 г. е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлото здание на своето бъдеще. Светлите български синове и дъщери поемат по пътя на безсмъртието и плащат с живота си, честта си, имота си и благоденствието на семействата си. Всичко това в името на правото всеки българин да бъде свободен.

   Базирайки се на истински събития от нашата историята, решихме да пресъздадем по художествен начин бунт, който олицетворява гражданско неподчинение и несъгласие с вземаните от управляващата класа решения за съдбата на народа.

   Ние от Везба съдействахме за осъществяването на тяхното начинание. Направихме байряка съвместно с "Ателие за народни носии Балканфолк", и предоставихме одежди за участниците във видео клипа.

   Благодарим на нашите Приятели, за възможността да бъдем част от това великолепно изживяване с чиста цел!

   Честит празник!

Случвало ли ти се е като дете да не спиш по цели нощи, за да дебнеш караконджул?
Или навярно си наясно какво трябва да знае всяка една жаба?
А случвало ли ти се е да попаднеш на загадка, в която трябва да откриеш какво е онова мъничко и черно нещо, което обаче и царя вдига от постелята?
А да си завържеш езика на фльонга, в опита си да насърчиш Петър да си изплете плета?

Това са само примери за неща, в които е много вероятно да са ти се случили, ако имаш нещо общо с България. Част и от причините, заради които има Везба.

Преди около 5 години, двамата се срещнахме в кучешката градинка на едно междублоково пространство, в столичен квартал. 
Така започна нашето познанство - отстрани до блока, докато си играят кучетата ни.

Започнахме да се засичаме по-често и от дума на дума си разказвахме всеки за своите интереси, кой в какво вярва, за какво мечтае.
Разговорите ни бяха съсредоточени към първото нещо, което открихме, че ни обединява. 

А то бе простичко - и двамата страстно обичаме страната си и общата ни любов към фолклора. Разказвахме си любимите ни приказки от детството, задавахме си гатанки, говорехме за обичаи.

Така се роди идеята за Везба, която обедини нашите качества и умения, за да се превърне в това, което познаваш в момента.

В началото бе много трудно. Двама души, които тепърва откриват цял един нов свят, с всичките му условности и неизвестни. Но пред всяка пречка скръцвахме със зъби и запретвахме ръкави, защото от малки знаем, че за хубавите неща се искат време и усилия. 

И точно, когато бяхме на прага да се откажем, живота ни срещна с верни съмишленици, в лицето на нашите приятели от Fam.Social, които ни припомниха, че това, което правим, има смисъл и ни помагат с цялото ни дигитално присъствие. Така се появи и нашата група на пазителите.

Не сме си и представяли, че ще срещнем толкова много подкрепа, от хора, пръснати по всяка точка на света. Уви, доста подобни на нас марки, нямаха този късмет. А това, което научихме по пътя е, че с малка, или липса на конкуренция, отговорността става много по-голяма. Но това пък ни дава и огромен тласък да продължаваме напред в начинанието.

Тук ни се струва подходящо място и да разсеем мистиката покрай нашият символ - врабецът Борил. 

Защо Борил да се “роди” и заема активна роля в нашата мисия, дължим на основно две причини:
- Врабчето е онази птичка, която я има почти на всеки континент. Също както нашия народ е пръснат по света.
- Друга характерна особеност е, че то не мигрира. Така както и ние решихме да останем в нашата красива страна.

И тъй като птиците в нашия фолклор са основно вестители на нещо, то му отредихме важната роля, той да бъде нашия. От тук нататък ще го срещаш доста често да ти говори в имейл, или пък в някой пост. А понякога ще ти разказва приказки за шевици, обичаи и тайнствени същества. Понякога пък може и да ти задава гатанки, или да отправя лични предложения.

Причината, за цялата ни транформация е желанието ни да направим информацията за обичаите, фолклора и шевиците, подходяща да се чете и от най-малките. Защото за да се превърне една история в приказка, ни трябва сладкодумен разказвач. И какво по-хубаво от това, той да бъде приказен герой, юнак.

Надяваме се да ти допадне и да ти хареса тази ни инициатива, като държим да споменем, че имаш ли нужда от нашата човешка намеса, винаги можеш да се свържеш с нас.

Благодарим за вниманието.

С уважение,
Цветомир и Здравко
/основатели на Везба/

Скъпи пазители на традицията, ВЕЗБА обича топлите месеци, усмивките и празниците.

Наближава любимият на всички, 1ви юни – ден на детето. Слънчеви лъчи, детски усмивки и щастливи родители. Нали всички оставаме деца, независимо колко порастваме!?

За да отпразнуваме месеца на децата - юни, към всеки закупен детски артикул, ние от ВЕЗБА подаряваме плюшено мече с бродирана шевица. Кръстихме го ВЕЗМЕЧО, защото ВЕЗБА обича децата и държи на традициите.

Разгледай детските одежди тук:

Поръчайте детска одежда през месеца на детето, озарете лицата им с огромна усмивка, дарявайки ги с ВЕЗМЕЧО изненада - подарък от нас за вас.

BRATЯТА:

Иван Петков - композитор и продуцент

Ангел Петков - DJ и продуцент

DJ 89 е по-малкият брат от електронното дуо BRATЯТА. Той представя творбите им на живо, които продуцират двамата братя от София, като смесва различни музикални стилове от съвременната сцена с авторска музика.

"BRATЯТА" осъвременяват българския фолклор, като запазват народното творчество оставено от предците и му придават ново звучене, което има за цел да послужи като музикален учебник на идващите поколения.

За 2 години музиката и клиповете им са гледани от близо 8 милиона хора от целия свят. През 2017-та година на Деня на Народните Будители представят своя дебютен албум [BALKAN TRAP], а песента "НАРОД", която е част от него става най-успешния проект до момента с милиони гледания. В 2019-та година през март месец BRATЯТА създават и официализират втория си албум наречен [FUTURE FOLK], в който се включва народната певица Боряна Василева. Към творческия процес се включват и нейни приятели - Симеон Маринов (кларинетист) и Александър Първанов (тромпетист), които се обединяват и създават музикална банда наречена -  "BALKAN BAND".

[BALKAN TRAP II] е името на третият им официален музикален албум. Той бе представен с премиерна дата - 01.01.2020г. с песента "ПЛАНИНАТА", в която участва Сорина Богомилова от НФА "Филип Кутев". На 02.02.2020г. беше премиерата на последната творба с име "БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ", имаща за цел да мотирива и да върне радостта в сърцата на българите 26 години след като станахме 4 на Световното по футбол в САЩ през 1994-та година. Те са наречени от своите последователи "Съвременни Будители".

Ние от ВЕЗБА подкрепяме BRATЯТА в тяхното начинание. Одеждите с които са облечени са изработени специално за тях. Те са облечени за корицата на албума им [BALKAN TRAP] I & II с одежди от ВЕЗБА.

Албума им може да бъде закупен от тук: https://dj89shop.ecwid.com/

Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес. Не всички от нас обаче знаят защо и как се е стигнало до съвременните ритуали, които спазваме (а понякога не) всяка година и си предаваме от поколение на поколение. Затова решихме да те запознаем с по-малко известни или позабравени традиции и заедно да разберем техните корени.

Бъдни вечер

Това е най-известното наименование на последния ден преди Коледа, когато в полунощ Богородица е родила Исус. В България обаче наименованията за Бъдни вечер са много повече от едно - Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Детешка Коледа, Мали Божич (Северозападна България), а също така Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Каден вечер. Празничната вечер е дълго чакана, тъй като, според вярванията, и Дева Мария е страдала цели пет дни (от Игнажден до Бъдни вечер), преди да роди Божия син. Постите преди Коледа пък продължавали за период от традиционните 40 дни.

Бъдникът

Един малко позабравен символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Неговото отсичане и донасяне в къщата се е правело от най-младия мъж в семейството . Той отивал в гората, за да избере здраво и плодовито дърво - дъб, бряст, круша или дрян, а преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Запалването на бъдника е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя. Вечерта бъдникът гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа сила. Затова пепелта от бъдника се използвала за лек, с нея се поръсвали ниви, лозя и ливади, за да бъдат плодородни.

Поглед в бъдещето

Според народните вярвания Бъдни вечер имала магичен характер и тогава можело да се види бъдещето – да се гадае за времето, плодородието и личната съдба на членовете на семейството. Именно това било и предназначението на “боговицата”, която днес наричаме просто питка с късмети. В нея се поставяли неща, чрез които да се разбере какво очаква стопаните на дома. Ако в парчето се падне сламка, това означава, че ще се роди много жито. Който намери клонка от плодно дърво, ще бъде щастлив и честит през цялата година. Тиквена семка пък предвещава умножаване на животните в стопанството.

Обичай е на Бъдни вечер да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и се вярва, че ако те изпукат и подскочат, човекът ще се радва на добро здраве. Най- характерни за Бъдни вечер са моминските гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват бъдещия си жених.

Да плашиш дърветата и животните

Един от коледните обичаи по нашите земи е почти забравен и се пази единствено от изследователите на нашия фолклор. Той по-скоро е ритуал за плодородие. Преди да се седне на трапезата или на разсъмване, се “заплашват” с изсичане дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството театрално вдига брадва да сече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато и пребогато. Така се плаши и добитъка, който е нямал приплод. На някои места се среща “заплашване” и на жени, които не могат да заченат, както и на малки деца, които не са проходили навреме.

Месецът на “колачите”

По традиция във всяка къща се отглеждало поне по едно прасе, което се е колело на Коледа. Според фолклористите корените на тази практика са далеч във вековете, защото в митологиите на много народи свинята с нейната плодовитост се свързва с богинята Майка. Така са смятали траките (богинята Майка Бендида пасяла свине и предяла), както и древните гърци (любимо животно на богинята на плодородието Деметра). По-късно под влияние на юдаизма и християнството, започва да счита свинята за нечисто животно.

Коленето на прасето и приготвянето на месото му у нас имат ритуален характер. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини – мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на “колачи” и също получават покана да участват. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец във веселие.

Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя пача, която се пази в зимника до Васильовден, когато се поднася на празничната трапеза. Това е и единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава – през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.

Много от тези обичаи вече са забравени, а и съвременният начин на живот прави спазването им трудно и дори невъзможно. Наша цел обаче трябва да бъде да помним тези традиции и да ги пресъздаваме под някаква форма, за да не останат безвъзвратно загубени. Защото магията на Коледа е именно в тях.

#ПазителНаТрадиция

Разгледай одеждите на Везба

“Вампири, таласъми, танцуват по налъми, под креватите се крият и с налъмите се бият”. Това се пее в една стара детска песен, която може би не всеки от нас знае или помни. Всички обаче помним колко страшни са историите за мистичните същества по нашите земи. Българският фолклор е богат на истории за приказни същества, с които поколения наред родителите са плашели децата си или са се опитвали да ги научат на добродетели. Решихме да ти разкажем за някои от тях, защото макар и само плод на въображението ни, тези митични създания не трябва да бъдат забравени.
За визуалното им представяне се погрижиха нашите приятели от "Студио Змей".

Самодиви

(Илюстрация: Студио Змей)

Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били с човешки облик, но прекрасно красиви, с дълги руси или червени коси. Събират се по поляните в най-отдалечените гъсти гори, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Обичат страстно музиката, танците и водата. Когато влизат да се къпят, те се превръщат в обикновени моми, разказват легендите. Точно такива моменти използват храбри момци, които ги крадат и се женят за тях. Не след дълго самодивите изоставят семействата си. В народните песни юнаците влизат в схватка със самодивите, защото те могат да бъдат опасни и отмъстителни. Някои мъже пък са били откърмени от самодиви и по този начин са придобили свръхестествени сили.

Змейове

(Илюстрация: Студио Змей)

Драконите присъстват в митологиите на почти всички народи по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи големите огнедишащи гущери са се наричали змейове, лами и понякога хали.  Змеят обитава гори и планини, затова е известен и като змей горянин. Той прилича на човека по много неща: яде, пие, жени се, има потомство, умира. Макар да имат свои жени, змеици, змейовете често се влюбват в девойки и започват тайно да ги посещават през нощта. Такива жени започват да странят от другите, не се грижат за външния си вид, пребледняват и отпадат, защото ненаситният любовник изпива силите им. След това те имат деца, които приличат на хора, но имат крилца под мишниците и необикновена сила. Често такива качества били приписвани на реални български хайдути, но това естествено е било просто романтична хипербола.

Лами и хали

Ламята (халата) също е грамадно влечуго с огромна уста, но се различава доста от змейовете. Тя е женска и покрита с жълти люспи, тъй като жълтото в някои случаи е символизирало жлъч и отрова. Има три, седем или девет еднакви глави и живее на дъното на морето или в пусти гори, върху високите клони на дърветата. Явява се като буря, вихрушка и унищожава реколтата. Изненадващо, най-големият ѝ враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки. С лами се бият и прочути юнаци, като например Крали Марко. В приказката за тримата братя и златната ябълка се разказва за безстрашен момък, който слиза на долната земя и освобождава царската дъщеря малко преди да бъде принесена в жертва на ламята. Този сюжет е изобразен и на много от иконите на Свети Георги, макар да се включва в житието му сравнително късно под влияние на устната традиция.

Караконджули

(Илюстрация: Студио Змей)

Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те обикновено са куци и еднооки. Като цяло се смята, че се появяват само през така наречените от християните 12 “мръсни дни” след Коледа. За това януари се нарича “караконджов” месец. В този период те примамват пътниците и ги възсядат, а после ги убиват, хвърляйки ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове. Съществото злосторничи нощем до първи петли, след което изчезва внезапно в отдалечени пещери, реки или запустели места. Той може да се засели и в труднодостъпните места на къщите - например на тавана. Има различни начини и обичаи за предпазване от караконджулите и тяхното прогонване. Българите се предпазвали като носели чесън и пелин под дрехите си. В България кукерите гонят караконджулите както и другите зли сили.

Вампири

В традиционните български вярвания вампирът се различава драстично от холивудския си еквивалент от поп културата. Българският вампир е изгубена душа, лишен от покой мъртвец, нито жив с живите, нито мъртъв с мъртвите. Той още копнее по своя изгубен живот, затова не може да премине спокойно в отвъдното. Той е жаден за кръв, защото още от древността тя символизира живота. Затова и червеният цвят бил жизнеутвърждаващият. Вампирската участ е незавидна и нежелана. Никой доброволно не се превръщал във вампир, вярвало се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка. Затова и до днес ковчегът на мъртвеца не се оставя без около него да се навъртат близки хора.

Таласъми

Таласъмите също присъстват в българския фолклор. Те са зли духове, обитаващи най-често изоставени сгради. През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го излъже, че ще го води на сватба. Да го отведе в отдалечено място в гората, където има заслони. Когато стигнат, да го прикани вътре, да му остави храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, да залости вратата отвън. Вярва се, че таласъмите не могат да търпят недовършена домашна работа и веднага се залавят с нея и така за дълго вниманието им е отвлечено.

(Илюстрация: Студио Змей)

От легендите митичните същества преминават и в българската литература след Възраждането чрез творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Антон Страшимиров и др.

(Илюстрация: Студио Змей)

Всички тези митични създания са позабравени днес, но не трябва да допускаме това да се случва, защото те са част от нашето културно наследство. Припомни си техните истории, сподели ги с близките си и бъди #ПазителНаТрадиция.

Един от основните елементи на българския фолклор е устното творчество. Най-често го свързваме с народните песни, пословиците и гатанките, но често забравяме, че в същата категория са и приказките.

Макар да са адресирани към децата, през вековете те са забавлявали и големите. Най-важната им функция обаче винаги е била една - да учат поколенията на добродетели и да изграждат ценностната им система. Българските приказки и техните персонажи обаче,  са неразривно обвързани с духа на нашия народ и затова не трябва да позволяваме да потънат в забрава.

Затова от Везба решихме да ти припомним пет от най-популярните герои от български народни приказки и техните приключения.

Малкия брат

Започваме с най-популярния събирателен образ в българското народно творчество. Той е олицетворение на добрината, смелостта и съобразителността. Те явно не се предават по генетичен път, защото неговите по-големи братя никога не успяват да извършат подвизите, на които е способен той. Често той си навлича гнева и завистта им, но никога не им отвръща със същото.

Малкият брат, който винаги остава без име, има зад гърба си десетки приключения, разказани в различни приказки, но най-значимото и запомнящо се е битката за Златната ябълка срещу злата Ламя. Героичният юнак успява да я победи и в процеса се сдобива с красива невеста, царство и безмерно богатство. И всичко това, само защото братята му не успяват да останат будни цяла нощ...

Хитър Петър

Това е нашият любим герой, просто защото втори като него няма. Хитър Петър притежава хитрост, мъдрост и находчивост, които обаче използва само в името на справедливостта. Много от историите с него не са класически приказки, тъй като той няма магически способности и разчита единствено на бързия си ум, за да излезе от неприятна ситуация. На практика, приключенията на Хитър Петър са по-скоро хумористични анекдоти, разкриващи нравите, бита и проблемите на предците ни.

В представата на много българи думата “хитър” има негативно значение. В речника на българина от XV-XVI в. (когато за пръв път се появява образът) обаче, тя е добродетел и точно това превръща Хитър Петър в герой за неоправданите. Можем да го оприличим на Робин Худ, но в много по-шеговит вариант, който е целял да разсмива българите в един от най-мрачните им периоди - Османското робство.  

Не по-малко интересен е и другият персонаж, свързан с Хитър Петър - Настрадин Ходжа. Той е реален турски хуморист, живял и творил през XII век, превърнал се в литературен герой и най-голям съперник на Хитър Петър. В общите им истории освен противници, двамата са и добри приятели. Съревнованията им обикновено се изразяват в това кой ще измисли по-голяма лъжа, но не са нещо повече от невинно забавление.

Именно това прави и Хитър Петър толкова симпатичен за поколения българи - той е шегаджия, добряк и винаги заема страната на правдата. Как да не го харесаш?    





Ако искаш да разбереш какво се крие в торбата на Хитър Петър, регистрирай се тук и ще получиш електронната ни книга с неговите
забавни истории. 

Златното момиче

На практика, това е женският еквивалент на Малкия брат. Тя е събирателен образ на всички млади, красиви, умни и най-вече добри момичета, които в западната литература можем да свържем с Пепеляшка, например. Най-често, в типичен приказен стил, тя има труден живот, сираче е и често е жертва на нападките на мащехата и доведените си сестри. Съдбата или някой приказен герой обаче, винаги успяват да ѝ се отблагодарят - понякога с невиждано богатство, друг път със знатен жених.

В известната приказка, която носи нейното име, Златното момиче се сблъсква със стара баба, която се оказва магьосница и й разкрива тайната на чудната разноцветна река. Разбира се, в края лошите получават своето, а Златното момиче се жени за царския син. Същинска българска Пепеляшка!

Юначното петле

Това е първият герой в списъка ни, идващ от животинското царство. На него обаче са му присъщи и някои човешки черти - носи жълти ботушки и може да говори. Това обаче не е всичко: той може да изпие цяла река, да глътне лъва и да потуши опустошителен огън. Големият му враг пък е лошият и стиснат цар.

Ако всичко това ти напомня за някого, спокойно, и на нас петлето поразително много ни прилича по поведението си на Котарака в чизми. В това няма нищо изненадващо, защото по цял свят приказките и героите им въплъщават в себе си универсалните човешки добродетели и ценности.

Приключението на Юначното петле е колкото забавно, толкова и поучително, защото то преживява всички тези перипетии, само за да върне несправедливо отнетата подкова на своя приятел магаренцето Марко.

Нероден Петко

Това е най-странният герой в българските приказки, тъй като той на практика не съществува и дори не е главен герой в приказката с неговото име. Вместо това тя проследява приключенията на неговия евентуален дядо. Той се изумява на лудостта на жена си и дъщеря си, които оплакват детето, още преди то да се е появило на бял свят.

Това го кара да обиколи няколко села, за да се убеди с очите си, че “и по-луди има”. Следва поредица от приключения, които включват прасе, отиващо на сватба, заклещена баба и чувал със слънчеви лъчи. Така приказката се превръща в хумористичен разказ, в който са използвани няколко народни анекдота. След тях дядото на Нероден Петко с облекчение заключва: “Добри са ми моите жени.”

Ако в главата ти са изскочили други позабравени герои, припомни си за техните приключения, сподели ги с близките си и бъди #ПазителНаТрадиция.

Ако искаш да разбереш какво се крие в торбата на Хитър Петър, регистрирай се тук и ще получиш електронната ни книга с неговите
забавни истории. 

*илюстрация на книгата: Сава Комитски

Предците ни не са имали тестове за интелигентност, но са притежавали свой изпитан метод да проверяват колко му е акълът на всеки човек. Задай му няколко лесни и една-две трудни гатанки и вече си наясно кой стои отсреща. За да се справиш с народните питанки, са нужни знания, опит, а и пъргав ум, защото в повечето от тях има заложени подвеждащи уточнения или хлъзгави алегории.

От забавление за предишните поколения, гатанките са се превърнали в едно от най-ценните фолклорни богатства на България и затова от Везба решихме да ти разкажем малко повече за тях.

Гатанките (питанки, чуденки - в зависимост от това в кой край на България се намираш) са един от най-сложните жанрове на народното творчество. Те са кратки, поетични умотворения, в които преносно се описват предмети или явления, които трябва да се отгатнат от събеседника. Въпросите са иносказателни, а в някои от тях често е вкаран и анекдот. Отгатването изисква образно и логично мислене. Гатанките обхващат богато разнообразие от предмети и явления, бита и живота на човека. Тя черпи образи от семейния живот, земеделието, животновъдството и изобщо от материалната култура на село.

Според изследователите гатанките са един от най-старинните фолклорни жанрове, чието възникване се крие още в праисторически времена. Тези кратки умотворения са служели на хората да си обясняват по-лесно явленията от заобикалящия ги свят като ги уподобяват на нещо познато. Помагало на поколенията да предават знанията си, защото тогава още нямало писменост.

Виж одеждите

Първоначално гатанките били свързани с някои суеверия и гадания. Това личи в одухотворяването на много земни и небесни тела. Така за Слънцето е създадена гатанката: “Една божа кравица целия свят изпълнила”. Гатанката дава и познания за околния свят чрез метафори, алегории и сравнения. Например, ето как е описана Реката: “Дълга Яна кривулана, глава има, сянка няма”. Или вятърът: “Чуеш го, а го не видиш?”.

В гатанката народът ни проявява своето остроумие, талантливост, съобразителност и наблюдателност. Луната или Месецът е: “Опулен байчо, който над вода виси”. А Небето е: “Син вир, който дъно няма”. Очите са: “Две кладенчета денем отворени, нощем затворени”.

Нашите писатели Възрожденци знаели, че гатанките са едно от най-добрите средства за възпитание и обучение на децата, а също и начин да се съхрани традицията, любовта към народното творчество и родния език. Затова били и техни ревностни събирачи, а най-големият от тях е Петко Р. Славейков. Някои от българските писатели използват гатанките в личното си творчество, а други пишат гатанки за деца - като Цани Гинчев, Асен Разцветников и Асен Босев.

Гатанките са и първообраза на народните пословици и поговорки, които също са важна част от българското фолклорно наследство и носят духа на предците ни. За тях обаче ще ти разкажем друг път…

До тогава ще можеш всяка седмица да намираш в нашия фейсбук профил гатанки, с които да тренираш ума си и да изпитваш приятели. Везба се стреми да съхранява българските традиции и обичаи, а гатанките със сигурност са едни от най-забавните сред тях.

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Виж одеждите

Основната цел на Везба винаги е била една - да съхраним българските традиции живи. Нашите одежди и шевиците, с които са извезани, носят в себе си не само духа на българите, но и техните надежди, страхове и радости. Една от най-сложните за разтълкуване композиции е Канатица. Днес ще ти разкажем малко повече за нея и защо тя е толкова важна за нас.

Това е един от най-старите и универсални символи в историята на човечеството. Стар, защото първото подобно изображение е открито върху глинен съд в Мала Азия и датира от около 5300 години пр.н.е. Универсален, защото в редица цивилизации от цял свят е символизирал едно и също - безсмъртието и безкрайността. Фигурата се среща още на Балканите, в Близкия Изток и Кавказ. Тя често се изобразява около друга, известна като “Дървото на живота”, като ярък пример за това са чипровските килими.

Името на Канатица пък произлиза още от древните тюркски езици, преди да стигне до нашите земи. “Канати” буквално се превежда като “криле”, “криле на…” и в този смисъл символизира свободата, безкрая и безсмъртието.   

Символът е служил за защита от зли сили, какъвто е случаят и с българския фолклор. По нашите земи Канатица е била често срещана върху предмети от бита и тъкани, които човек лесно може да пренесе със себе си. Много редки са случаите, в които има намерени символи на Канатица върху неподвижни обекти като паметници или храмове.

Освен със защита, в българския си вариант този символ е зареден с още няколко основни идеи, като най-силната от тях е тази за рода и семейството. Това си личи и от имената на “парчетата” на композицията.

Канатица на вид представлява два триъгълника, наречени макази, които се докосват във върховете на катетите си. Те символизират мъжкото и женското начало и създаването на семейство. Когато до тях се появят “децата” (още два малки триъгълника), това вече е Голяма Канатица или иначе казано - Род. Заради това Голяма Канатица е символ и на плодородието. След прибавянето на още два триъгълника в двата края се получава и завършеният вид на композицията - Велика Канатица или превръщането на Рода в Народ.

Любопитен детайл, свързан с изключително майсторската изработка на нашите одежди, е тънкостта при бода. Иглите не следват обикновен път, а бродират в канатица - орнаментите са изградени от избродирани малки канатици или иначе казано “канатица в канатицата”. По този начин символиката е пропита от самото начало на творческия процес до постигането на крайното изделие.