Дарбата на везбарките

На люлката на новородената женска рожба слагали нищелки и благославяли: "Тъкачка да бъде!".

На прощъпулника винаги слагали вретено и го наричали: "Добра къщовница да е!".

Майките на момичета чакали да поотраснат малко и когато гозбата за семейството била направена от пиле, давали с надежда на дъщерите си шийник, за да се научат да шият хубаво. Давали го и благославяли: "На ви шийник, да шиете хубаво!".

На чист понеделник водели всяко момиче, навършило 7 години, при майсторка-предачка да го научи да преде. Обучението продължавало 1 или 2 години, по съображение на майсторката. Когато тя кажела, че момичето е достойно да везе с коприна и памук, родителите му заръчвали гергеф, купували агне, малко леблебия и захар.

На някой свят ден като Гергьовден или Спасовден, викали няколко роднински жени, които взимали почерпката и водели момичето при майсторката. Почерпвали се. След това взимали гергефа, слагали под него леген с вода, момичето събувало чорапите си и слагало краката си във водата под гергефа.

Запалвали на четирите ъгъла на гергефа по една свещ и слагали по китка цвете. Така момичето започвало да везе на предварително опънато на гергефа парче бяло платно.

В отделните предмети имало символика: водата пожелавала да му върви бързо като по вода, свещите - да гори за работата си, а китката цвете - да му цъфти везбата, както цветето.

Българският народ е създал и друг обичай, познат в някои населени места.

Първия зашив на младо момиче, направени през пролетта, пускали в бързотечаща вода на поток или река, за да са пъргави пръстите на везбарката, както бързоструйните пролетни води.

Старите везбарки, които пазели зашивите на селото, подпомагали избора на орнаменти. Знаели кой мотив се шие за мома и кой е подходящ за ергенска риза. И мъдро наставлявали: "Както грамотните правят писмото, така и ние, везбарките, правим везмото".

Младите момичета изучавали бод по бод азбуката на шевичната украса на дрехите от селото, за да подготвят чеиза си и да запазят традициите, съхранявани от техните майки и баби от векове.

Неопитните девойки най-напред започвали да се учат върху прости, по-леки модели. Вещите наставници озбирали за ученето стилизирани звезди, ромбове, правоъгълници.

Чрез редуването на орнаментите начинаещите везбарки усвоявали постепенно всички бодове, познати в тяхното село. Виждали как всяка грешка, допусната при отброяването на нишките, водела до изкривяване на модела, разшивали извезаното и започвали отново.

Българската традиция преписвала магическа сила на уредите за везане. Знаело се, че ако мома захвърли гергефа си, може да попадне при самодивите.

Везбарката пазела в тайна мотивите на модела, който е работила, докато първа го извезе на показ. Само най-добри другарки везали еднакви модели.