Дърво на живота

Дървото на живота е най-старият архаичен орнамент известен още като свещеното дърво. Според митологичните вярвания на славяните корените на това дърво оплитат цялата земя, а клоните му застилат небето. С това дърво е тясно свързан и култът към майчинството и плодородието. 

Науката извежда дървото на живота от вавилоно-асирийското изкуство, от където се е разпространило в цяла предна Азия. От V век насам образът на финиковата палма украсява мозаичните изображения на новозаветните лица и събития. Най-старите образи са известни от VII в. пр. н. е., при което натуралистичното изобразяване изглежда по-рано от стилизираното. С време мотивът на свещеното дърво се явява в персийското, египетското, егейско-миноското, гръцкото и римското изкуство. Популярността на свещеното дърво се пренася и в християнското изкуство, наситено с ново идейно съдържание върху основата на райското дърво. Така дървото на живота добива универсален обсег. Главният проводник на този мотов са били персийците. 

Елинистичният стил представлява палмата с две части – тънко високо стъбло и корона, или долу два провлечени изкуствено встрани клона, или две птици, или сцена на лов на зверове с два конника, два пауна и др. Свещеното дърво се явява по всяка вероятност не като реален сюжет, а като своеобразен източен талисман. По-късно този мотив се изражда в какво да е стилизирано дърво или цвете, от чиито две страни симетрично са разположени лъвове, грифи и птици. Този тип обаче е имал безкрайно много варианти и е претърпял много промени. Българското везбено изкуство е опазило старинния мотив на свещеното дърво предимно във везмата по поли на женски ризи и сукмани, най-вече в ихтиманско, самоковско и станкедимитровско. Понеже този старинен орнамент е внесен у нас без символичният си смисъл, затова и везачката го е претворила в съзнанието си според местната битова обстановка. 

Докато в църковната орнаментика симетрично срещуположните пауни кълват наров плод, в ихтиманско, където овощарството е добре развито, везачката пречупва мара в съзнанието си като ябълка, така че цялата орнаментна композиция получава типичния израз според ихтиманския говор: “Две пѝлища клюват ену ябуку” (Две пилета кълват една ябълка). В самоковско още живее в съзнанието на везачките старинната представа за конски глави и, по традиция, преобразените от конските глави пауни все още носят името “коневе”, а персийската палма е видоизменена в бор, който се вижда в наречената от нас шевица „Петли“ (според някои тълкувания изобразява ориенталската птица паун). Той символизира връзката между земята и небето, портал между земния и духовния свят. Везбената композиция прониква в съзнанието чрез израза “Коневе, мегю них борче” (Коне, между тях борче). След време композицията се нарушава, като срещуположните пауни (коне) се се нареждат един подир друг и тогава горният израз се видоизменя в: “Малѝте половѝн коневе с борчета мегю нѝх”. 

Така вековете са оказали своето влияние върху този старинен източен орнамент – олицетворение на вечно възраждащата се природа, на човешкото здраво стройно тяло, устояващо пред всички бури на живота, олицетеорено много сполучливо в образа на финиковата палма. Днес намираме слаби следи от този вечен мотив във всеки симетрично разположен мотив на каквото и да било цвете или клонче в нашите народни везма и тъкани.

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Към продуктите с "Дърво на живота"