Канатицата е универсален символ, който в продължение на около седем хиляди години се е разпространил по различни краища на Земята, без значение на религия и държавно устройство. Най-ранно датираното такова изображение е открито върху глинен съд около 5300 години пр.н.е.

.

На почти всички места по света фигурата символизира безкрайност и вечен живот. Предназначението ѝ е било да предпазва от зли сили и негативни влияния, а елементите ѝ носят  идеята за щастие и благоденствие на притежателя. Канатицата се среща върху предмети от бита и тъкани, които човек лесно може да пренесе със себе си. Много редки са случаите, в които има намерени символи на Канатица върху неподвижни обекти.

Олицетворение на българската сила са символите на културното наследство и eдин от тези символи е Елбетицата. Това е вид композиция, масово срещана в българското везмо.

.

Елбетицата е в основата на много български шевици и орнаменти, изобразявани по ръкавите и яките на дрехите, както и в най-долната част на женските поли. Това са местата, където са свършвали дрехите и се е вярвало, че там човек е най-уязвим. Затова за всички шевици и орнаменти се вярва, че притежават магична сила, която да закриля притежателя им от нечистите сили.

.

Има различни теории за символиката, вплетена в този символ. Най-общо казано е, че елбетицата символизира хармонията.