icon-account icon-glass
За да получиш своята одежда от Везба преди Коледа, направи поръчка до обяд на 20 декември.

Пет български обичая, за които не си чувал

Публикувано от ВЕЗБА България на

/източник снимка: Pixabay/


Народните обичаи носят дълбок смисъл, но с времето се отдалечаваме от него и той става неразбираем за нас. Подбрахме за теб пет не толкова известни обичаи, които ни помагат да опознаем миналото и предците си, да вникнем в нашата история, народно творчество и литература. Както и да попътуваме във времето чрез пет кратки истории.

Царя на нивата

Жътвата е бил най-големият трудов празник в бита на нашите предци. Тя започвала винаги в понеделник, защото се считал за "лек" ден, благоприятен. Хората, облечени празнично с бели ризи и бели кърпи на главите, поемали към нивите и пръв зажънвал този, който бил най-чевръст. Вярвало, че така прибирането на зърното ще приключи навреме.

От нажънатите първи класове се връзвал сноп, който се изправял в нивата на стопанина, а той, с благословия за берекет, слагал парà в поставена сред класовете бяла кърпа и обещавал богато възнаграждение при приключване. Специално възнаграждение получавали онези жетвари, които първи откриели "Царя на нивата" – едри житни стебла с два класа, считани за символ на богата жътва и берекет.

Кравай

В Северна България се пази обичаят, наречен "Кравай". Краваят се правел от първото жито, смляно няколко дни след овършаване на реколтата. Занасял се на чешмата, за да се "умие" с вода, защото се вярвало, че тя измива всичко лошо. Първият къшей се пускал по водата, наричанията обикновено са: да няма главня по житата (вид болест) и да вали, но без градушки и бури.

Краваят се раздавал на събраните на чешмата хòра с наричания и благословии – житата, царевицата и ечемикът да са високи колкото човешки бой и да са пълни със зърно, едро като дренки. Селяните призовавали за помощ и закрила от Света Богородица и Света Марина. Парче от кравая се заравял в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазвало на иконостаса с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва никога.

Честито на патерица

Обичаят "Слава" или "Светец" се пази в Западна България, но все още е много популярен и в Македония и Сърбия. Празникът се отбелязва в чест на покровител на дома, някой виден член от къщата или рода, който след смъртта си ставал дух-покровител на къщата и домочадието.

С навлизането на християнството този стопанин-покровител започва да се нарича "светец" и за ден на неговия празник се избирал денят на християнския светец, който се пада на същия или най-близък до него ден. Този празник е първообразът на днешния Имен ден, който в миналото не е бил познат.

На обед в дома се посрещали гости. Трапезата с ястията се прекадявала и не се вдигала цял ден, а вечерта се празнувало с танци и песни, но не любовни. Денят след празника се наричал "Патерица". Според вярванията на този ден светецът покровител вече си е отишъл, но в дома е останала неговата патерица, т.е. тоягата, с която се подпира. От там произлиза и изразът: "Честито на патерица!"

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Къпанки

От незапомнени времена в Перущица на Ивановден младоженците се къпят в леденостудените води на реката, осветени на Йорданов ден, за да засвидетелстват своята мъжественост и готовност да създадат здраво семейство с много наследници. Градът пази жив и до днес стародавния обичай "Къпанки", който е характерен само за този регион и е единствен на Балканите.

Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките.

Мъжете навлизат в ледените води, облечени в бели ризи и предвождани от музика и пред погледа на целия град. След това младоженците носят вода в домовете си и я наливат в ръкава на съпругите си, които са се хванали за лозница. Вярва се, че така семейството ще се сдобие с мъжка рожба.

Празникът на овчарите

Сред християните в Родопите денят на Св. Св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден.

Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните. След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза.

Някои традиции ни изглеждат далечни, други неразбираеми, а трети дори чужди. Единствената причина за това обаче е, че просто не ги познаваме и сме позволили да ги оставим в миналото. Везба се опитва да пази традициите по единствения начин, който може - като ги пренася в модерното ни ежедневие. Вие също можете да го направите чрез одеждите в нашия магазин. 

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.
 
Разгледай одеждите



Стари публикации Нови публикации