„Шевицата - тайният език на българската душа“

Българската шевица - тайният език на душата

Въведение

   Българската шевица има хилядолетни корени и е сред най-колоритните на Балканите. Това е език от символи, чрез които предците ни са предавали послания за здраве, любов и благоденствие. Тя не е просто украса върху носиите, а всяка фигура, цвят и бод в тази фолклорна бродерия носи специфично значение. Съставена от сложни композиции, най- често те са симетрични геометрични шарки, които пазят и разказват за живота и мирогледа на българина. Днес, те могат да се видят върху съвременни дрехи и аксесоари. Векове по-късно, мотивите от българските шевици продължават да впечатляват. Сега ще ви разкажем за символиката и историятата на шевицата, съвременното ѝ приложение, традиционните техники и материали, както и къде да се види това уникално културно наследство.

История

   Още в дълбока древност, много преди появата на тъканите, хората са украсявали телата си с татуирани орнаменти със защитна и магическа цел – именно тези мотиви по-късно се пренасят върху дрехите под формата на шевица. Археологически и етнографски изследвания показват, че първите бродирани детайли по облеклото се появяват  в земите на в  Древна Тракия по време на бронзовата епоха, а произходът на някои от най-характерните мотиви е дори още по-древен – от медно-каменната епоха.

   С течение на вековете в българската народна шевица започват да се преплитат елементи от традициите на траки, славяни и прабългари. След създаването на българската държава и сливането на славянската и прабългарската култура, започва оформянето на уникален стил във везбените орнаменти.  Шевицата достига разцвет през Средновековието и  Възраждането. Тя се превръща в неразделна част от всекидневието, народната носия и бит. Присъства върху ризи, сукмани, престилки и пояси.

Важно е да се знае, че шевицата има изключително обредно-защитен характер, свързан с отношението на хората към природата, семейството и невидимия свят. Всяко селище и род пазели своите характерни шарки, които предавали от поколение на поколение, а жените усвоявали умението да везат от ранна възраст. Всяка мома собственоръчно изработвала богато украсена чеиз (ризите, кърпи, покривки) за своето бъдещо домакинство. Въпреки че, след началото на XX век постепенно градското облекло започва да измества носиите, народната памет съхранява шевицата – тя продължава да живее в обредите, фолклорните фестивали и сценичните костюми на ансамблите за народни танци и шевицата продължава да е ценен символ на българската история и идентичност.

Символи

   Символиката и скритият смисъл са закодирани във всяка шевица. Хората вярвали, че извезаните по дрехите фигури притежават магическа сила и защитават носещия ги. Шевиците винаги се поставят по крайните части на облеклото („границите“ на тялото) – по ръкавите, около яката и пазвата, по подгъва на роклите и ризите, върху коланите и чорапите. Смятало се, че през отворите на ръкавите, деколтето и краищата на дрехата са местата, през които злите сили могат да проникнат. Бродериите по краищата играят ролята на защѝтен обръч, който не допуска злото да достигне човека. Затова мотивите в шевиците винаги изобразяват символите на благополучие, изобилие и защита и носят послания за добро. Орнаментите са най-често  геометрични и стилизирано-растителни с прави и начупени линии, кръстове, ромбове, триъгълници, розети, спирали, листа, цветя. Характерни са фигурите на животни и птици (петли, кончета) и по-рядко човешки фигури. Всеки елемент има определен смисъл и заедно те създават кодиран разказ върху плата. Например мотива Дървото на живота. Това е стилизирано дърво, чиито корени, ствол и корона олицетворяват съответно подземния, земния човешки  и небесния свят. Този символ представя свързаността между земята и небето, кръговрата на живота и вечността на рода. Друга, често срещана шевица е Богинята Майка – фигура на раждаща жена, символ за плодородие и закрила на дома. Една от най-известните геометрични шевици  е Канатицата – наслагваща се композиция от преплетени триъгълници, представяща семейството. Канатицата носи хармония, сила и равновесие в рода. Типична за българските шарки е и осемлъчева звезда (двойна розета) - Елбетицата, която олицетворява хармонията в света. Тя представя осемте посоки и е свързана със слънцето. В миналото някои фамилии са имали собствени характерни шевици като своеобразен фамилен код.

   Мотивите в шевиците се създават според повода и човека, за когото е предназначена дрехата. Различни орнаменти са се везали за различни етапи от живота и това е било неписан закон. Например шевиците върху дрехите на младите моми се различават от тези на омъжените жени или на възрастните. Булката е имала специални сватбени мотиви за плодородие, а Момичетата преди пубертета не са можели да носят шевица със символи на майчинството,. Шевицата разказвала и за социалният статус – обикновените селски носии имали по-опростени орнаменти, докато по-празничните и богати премени на заможните родове били гъсто извезани и обилно украсени. Значенията на шарките се предавали тайно в семейството. 

   Цветовете в българската шевица също не са случайни. Традиционно най-популярен е червеният цвят – той се свързва с кръвта на майката, жизнената сила и новия живот. Символиката на червеното е да пази от уроки и магии, затова булката е била забулвана в червено було. Зеленото символизира вечния живот, пролетта и природата – асоциира се с тревата и Дървото на живота. Носи кода за растеж и обновление. Белият цвят означава чистота, невинност и божествена светлина. Жълтият (златист) цвят олицетворява слънцето, огъня и радостта. В някои райони се приема и като цвят на отвъдното –  с жълто-златно се извезват елементи, посветени на паметта на предците или на хора, за които се вярва, че ги чака предопределен успех. Черният и тъмнокафявият цвят олицетворяват плодородната Майка Земя – стабилност, корени и закрила. „Ангелският“ цвят - синьото.  Използван сравнително рядко в шевиците, символизира небето и водата. Смята се за цвят на чистотата, спокойствието и истината. Комбинацията от тези багри придава изключителен колорит на всяка шевица, като в същото време усилва магическата ѝ сила чрез заложената символика на цветовете.

Съвременно приложение

   Модата е една от областите, където народните мотиви се възраждат нов живот. В наши дни българската шевица преживява истинско прераждане. Български дизайнери все по-често включват автентични фолклорни  елементи в колекциите си – от ежедневни дрехи с бродирани шевици, до елегантни и официални рокли, декорирани със стилизирани мотиви. В тези облекла са вплетени заедно модерен стил и духа на традицията. Дори световната мода обръща поглед към източноевропейските шевици. Марки като Valentino и Isabel Marant имаха успех, като включиха традиционни бродирани орнаменти в свои колекции. Прочутият дизайнер Пиер Карден не случайно, преди години възкликва, че българската народна носия може да съперничи на най-добрите творения на висшата мода.

   С разнообразието и красотата си нашите шевици връщат спомена за времената, когато всяка дреха е била ръчно украсена и единствена по рода си. Модните експерти отбелязват, че вмъкването на фолклорни елементи има мисия – да възроди интереса към това автентично наследство и да го покаже по нов начин на младото поколение. Много млади хора с гордост носят тениски и шапки с български шевици като символ на национална принадлежност и уважение към корените.  Освен в облеклото, шевиците навлизат и в много други аспекти на ежедневието и дизайна. Популярни станаха разнообразни аксесоари и сувенири с шевични мотиви – например бижута с миниатюрни везби, часовници и чанти с принт или бродерия на традиционна шарка, калъфи за телефони с народни мотиви, декоративни възглавници и покривки, изработени по старинни образци. В интериорния дизайн също се срещат етно акценти – стенни пана, картини и стикери, пресъздаващи автентични български шарки, които придават уют и идентичност на съвременния дом.

   Днес, благодарение на съвременната технология, могат да се открият дигитални схеми на стотици традиционни бродерии от всички краища на България. Това позволява на хора от цял свят да изработват автентични български мотиви. Провеждат се и работилници и курсове по везба, където млади хора се учат на традиционните бодове и техники, а по-възрастните предават опита си. Тези инициативи не само обучават в умението да бродираш, но и разкриват пред участниците богатата символика зад всеки шев.

   По този начин шевицата не е просто част от миналото и реликва в музея, а остава жива част от културата ни. Тя продължава да вдъхновява художници и дизайнери, които, вплитайки я творби си, запазват традиционното наследство и го показват на света. Българската шевица днес е връзка между минало и бъдеще – тя едновременно съхранява паметта на рода внася  идентичност в съвременния живот.

Техники и материали

   В основата си, материалите и техниките, остават близки до традиционните. Нашите баби са бродирали шевиците върху домашно тъкани платове от лен, коноп или памук, изработвани на стан. Основния плат е бил бяло домашно тъкано платно , което е здраво и удобно за броене на нишките при везане. Конците за бродиране традиционно са били от овча вълна, ръчно изпредена на хурка и вретено. Готовата прежда се е оцветявала чрез сложен и бавен процес с естествени багрила, добивани от растения, кори и билки - червено от брош или червен кантарион, жълто от орехови листа или лайка, кафяво-черно от дъбова кора и др. За да направят устойчив цвета, ползвали стипца при варенето на преждата. След боядисването и изсушавснето, вълнените конци се навивали на кълбета, готови за везба. Освен вълна, за по-тържествени случаи (украса на булчински воали), използвали копринени и памучни конци, които правят бродерията по-тънка и прецизна. В някои носии за разкош се добавяли и сърма – металически  златни и сребърни нишки. С тях са бродирани например пафтите и коланите на булките, както и украсите на градските облекла през Възраждането.

   Българската шевица се изпълнява с изключително майсторство и прецизност. Най-често срещаният бод е т.нар. кръстат бод (хиксов бод), при който се образуват малки кръстчета и се използва масово във везбата. Освен него, традиционни са и: плоският бод – при който конецът покрива тъканта с плътна линия; релефен бод, който изпъква над плата и се използва за акценти; полегатият (гобленов) бод - прави диагонални нишки. Чрез комбинацията от различни бодове се постигат дълбочина и текстура на шевицата. Когато са везали, жените внимателно са броели нишките на плата, за да постигнат идеална симетрия и равномерен размер на фигурите. С голямо майсторство и без нарисувана схема, а само с броене на конци, са бродирани сложни орнаменти с геометрична прецизност.

   Шевиците от различните етнографски области на България имат специфичен стил, който се откроява и в цветовете, и в композицията. В Централна Северна България преобладават по-наситени и тъмни цветове – дълбоко червено, виолетово, кафяво, които на изток (Добруджа) стават толкова тъмни, че минават към черно. В Северозападна България е точно обратното и се предпочитат  нежни пастелни тонове – бледо розово, светло синьо, светло зелено. В Тракия и Родопите са характерни пъстрите композиции с преобладаващи оранжеви и зелени нюанси, а в Средна Западна България (Шоплука) и Македония шевиците горят с ярки огнени червени багри. Освен различните предпочитания за цветовете, различни са и темите на мотивите – навсякъде има геометрични и растителни орнаменти, но докато в Шопските шевици често се среща „канатица“  например, в Софийско и Трънско са популярни големи кръгове и сложни звезди. В Жеравненските – фигурки на човечета, а в Добруджанските – богата орнаментика и стилизирани цветя. Това  разнообразие показва богатството на местните традиции, а всяка шевица носи отпечатъка на ръката на жената, която я е везала и духа на мястото, откъдето произхожда.

   Изработването на  шевиците е било търпелив и бавен труд. За да се завърши изцяло украса на една риза или престилка, често са били нужни седмици, дори месеци,но резултатът е впечатляващ – съществуват запазени образци на повече от сто години, които все още греят с цветовете си. 

Къде да се види  шевица?

Има няколко места и начини, чрез които можете да се докоснете до красотата на автентичната везба:

• Най-богатата колекция на традиционни носии с шевици се намира в Етнографския музей в центъра на София. Там има изложени облекла от всички краища на България, украсени с изящни везбени орнаменти. Често се организират и тематични изложби на народни шевици, показвайки редки образци от музейния фонд. 

• Разположен в стария град в Пловдив, Регионален етнографски музей също има впечатляваща сбирка от носии и домашен текстил. В историческата къща Куюмджиевата къща са изложени женски ризи, престилки, пояси и други облекла,  извезани богато. Можете да видите отблизо техниката на шева и да усетите атмосферата на миналия бит. 

• Емблематичният музей на открито Етнографски комплекс „Етър“ – Габрово, пресъздаващ българския възрожденски живот и занаяти. В „Етъра“ можете да видите на живо, как занаятчии демонстрират традиционни занаяти – от тъкачество и предене, до везане на шевици. Това е чудесно място да наблюдавате в момента процеса на създаване на една шевица и сами да пробвате няколко бода под наставленията на майсторите.

• Националните фолклорни фестивали. Провежданите в България  големи събори на народното творчество, където се събират хиляди участници в народни носии са една огромна палитра от шевици.  Най-прочут е Националният събор в Копривщица (организира се на всеки пет години през август). Там ще видите автентични облекла от всички региони в цялото им разнообразие – истински „жив музей“ на шевиците под открито небе. Други подобни събития са фестивалът на народната носия в Жеравна (всяко лято, където и публиката е облечена в носии) и различни регионални събори – на тях шевицата отново е в стихията си, като част от живото изпълнение на песни и танци.

• От няколко години в град Нова Загора се провежда специализиран „Фестивал на шевицата“, който е посветен изцяло на везбеното изкуство. Там можете да се насладите на изложби на автентични носии и шевични фрагменти (с историите им – откъде са, на колко години, от кого изработени), работилници за съвременни приложения на шевици (сувенири, бижута, дрехи), демонстрации на занаяти, свързани с мотивите във везбата (килимарство, гайтанджийство, грънчарство и др.) Провежда се и фолклорна програма – танцови групи, певчески изпълнения, театрални етюди, дори възстановка на обреди. 

• В много градове и села има създадени етнографски сбирки към читалищата или малки музеи, където също могат да се видят традиционни шевици. 

• Съвременни арт работилници и галерии из страната представят в модерна форма традиционни шевици – например рисувани платна с шевични елементи, модерен текстил и облекла с разнообразни фолклорни мотиви и др. Това са още възможности да видите как шевицата продължава да вдъхновява и днес.

Заключение

   Българската шевица  съчетава в себе си история, творчество и духовност – от древните вярвания и магически закодирани символи, до майсторството на безименните българки, оставили ни хиляди уникални шарки. Наша е отговорността да съхраним това богатство. Шевицата не бива да остане затворена единствено в раклите на бабите или зад стъклените витрини на музеите – тя има място и в нашия съвременен живот. Нека я показваме с гордост и уважение: било то като сложим в дома си възглавница с традиционен мотив, облечем дреха с шевица  или носим аксесоар с везба. По този начин продължаваме нишката на традицията.

   Шевицата е не просто красива декорация, а цяла вселена от знания, вибрация, родова енергия, вяра и художествен гений, завещани ни от предците. Българската шевица е жив и пулсиращ символ на нашата идентичност и произход, която ни свързва с духа на България.