Предците ни не са имали тестове за интелигентност, но са притежавали свой изпитан метод да проверяват колко му е акълът на всеки човек. Задай му няколко лесни и една-две трудни гатанки и вече си наясно кой стои отсреща. За да се справиш с народните питанки, са нужни знания, опит, а и пъргав ум, защото в повечето от тях има заложени подвеждащи уточнения или хлъзгави алегории.
От забавление за предишните поколения, гатанките са се превърнали в едно от най-ценните фолклорни богатства на България и затова от Везба решихме да ти разкажем малко повече за тях.
Гатанките (питанки, чуденки - в зависимост от това в кой край на България се намираш) са един от най-сложните жанрове на народното творчество. Те са кратки, поетични умотворения, в които преносно се описват предмети или явления, които трябва да се отгатнат от събеседника. Въпросите са иносказателни, а в някои от тях често е вкаран и анекдот. Отгатването изисква образно и логично мислене. Гатанките обхващат богато разнообразие от предмети и явления, бита и живота на човека. Тя черпи образи от семейния живот, земеделието, животновъдството и изобщо от материалната култура на село.
Според изследователите гатанките са един от най-старинните фолклорни жанрове, чието възникване се крие още в праисторически времена. Тези кратки умотворения са служели на хората да си обясняват по-лесно явленията от заобикалящия ги свят като ги уподобяват на нещо познато. Помагало на поколенията да предават знанията си, защото тогава още нямало писменост.
Виж одеждите
Първоначално гатанките били свързани с някои суеверия и гадания. Това личи в одухотворяването на много земни и небесни тела. Така за Слънцето е създадена гатанката: “Една божа кравица целия свят изпълнила”. Гатанката дава и познания за околния свят чрез метафори, алегории и сравнения. Например, ето как е описана Реката: “Дълга Яна кривулана, глава има, сянка няма”. Или вятърът: “Чуеш го, а го не видиш?”.
В гатанката народът ни проявява своето остроумие, талантливост, съобразителност и наблюдателност. Луната или Месецът е: “Опулен байчо, който над вода виси”. А Небето е: “Син вир, който дъно няма”. Очите са: “Две кладенчета денем отворени, нощем затворени”.
Нашите писатели Възрожденци знаели, че гатанките са едно от най-добрите средства за възпитание и обучение на децата, а също и начин да се съхрани традицията, любовта към народното творчество и родния език. Затова били и техни ревностни събирачи, а най-големият от тях е Петко Р. Славейков. Някои от българските писатели използват гатанките в личното си творчество, а други пишат гатанки за деца - като Цани Гинчев, Асен Разцветников и Асен Босев.
Гатанките са и първообраза на народните пословици и поговорки, които също са важна част от българското фолклорно наследство и носят духа на предците ни. За тях обаче ще ти разкажем друг път…
До тогава ще можеш всяка седмица да намираш в нашия фейсбук профил гатанки, с които да тренираш ума си и да изпитваш приятели. Везба се стреми да съхранява българските традиции и обичаи, а гатанките със сигурност са едни от най-забавните сред тях.
Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.
Виж одеждите