icon-account icon-glass
ликвидация на всички продукти до изчерпване на количествата! безплатна доставка до офис на еконт за поръчки над 40лв

Пет традиционни български обичая за Коледа

Публикувано от ВЕЗБА България на

Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес. Не всички от нас обаче знаят защо и как се е стигнало до съвременните ритуали, които спазваме (а понякога не) всяка година и си предаваме от поколение на поколение. Затова решихме да те запознаем с по-малко известни или позабравени традиции и заедно да разберем техните корени.

Бъдни вечер

Това е най-известното наименование на последния ден преди Коледа, когато в полунощ Богородица е родила Исус. В България обаче наименованията за Бъдни вечер са много повече от едно - Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Детешка Коледа, Мали Божич (Северозападна България), а също така Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Каден вечер. Празничната вечер е дълго чакана, тъй като, според вярванията, и Дева Мария е страдала цели пет дни (от Игнажден до Бъдни вечер), преди да роди Божия син. Постите преди Коледа пък продължавали за период от традиционните 40 дни.

Бъдникът

Един малко позабравен символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Неговото отсичане и донасяне в къщата се е правело от най-младия мъж в семейството . Той отивал в гората, за да избере здраво и плодовито дърво - дъб, бряст, круша или дрян, а преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Запалването на бъдника е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя. Вечерта бъдникът гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа сила. Затова пепелта от бъдника се използвала за лек, с нея се поръсвали ниви, лозя и ливади, за да бъдат плодородни.

Поглед в бъдещето

Според народните вярвания Бъдни вечер имала магичен характер и тогава можело да се види бъдещето – да се гадае за времето, плодородието и личната съдба на членовете на семейството. Именно това било и предназначението на “боговицата”, която днес наричаме просто питка с късмети. В нея се поставяли неща, чрез които да се разбере какво очаква стопаните на дома. Ако в парчето се падне сламка, това означава, че ще се роди много жито. Който намери клонка от плодно дърво, ще бъде щастлив и честит през цялата година. Тиквена семка пък предвещава умножаване на животните в стопанството.

Обичай е на Бъдни вечер да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и се вярва, че ако те изпукат и подскочат, човекът ще се радва на добро здраве. Най- характерни за Бъдни вечер са моминските гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват бъдещия си жених.

Да плашиш дърветата и животните

Един от коледните обичаи по нашите земи е почти забравен и се пази единствено от изследователите на нашия фолклор. Той по-скоро е ритуал за плодородие. Преди да се седне на трапезата или на разсъмване, се “заплашват” с изсичане дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството театрално вдига брадва да сече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато и пребогато. Така се плаши и добитъка, който е нямал приплод. На някои места се среща “заплашване” и на жени, които не могат да заченат, както и на малки деца, които не са проходили навреме.

Месецът на “колачите”

По традиция във всяка къща се отглеждало поне по едно прасе, което се е колело на Коледа. Според фолклористите корените на тази практика са далеч във вековете, защото в митологиите на много народи свинята с нейната плодовитост се свързва с богинята Майка. Така са смятали траките (богинята Майка Бендида пасяла свине и предяла), както и древните гърци (любимо животно на богинята на плодородието Деметра). По-късно под влияние на юдаизма и християнството, започва да счита свинята за нечисто животно.

Коленето на прасето и приготвянето на месото му у нас имат ритуален характер. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини – мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на “колачи” и също получават покана да участват. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец във веселие.

Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя пача, която се пази в зимника до Васильовден, когато се поднася на празничната трапеза. Това е и единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава – през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.

Много от тези обичаи вече са забравени, а и съвременният начин на живот прави спазването им трудно и дори невъзможно. Наша цел обаче трябва да бъде да помним тези традиции и да ги пресъздаваме под някаква форма, за да не останат безвъзвратно загубени. Защото магията на Коледа е именно в тях.

#ПазителНаТрадиция

Разгледай одеждите на Везба


Стари публикации