Блогът на ВЕЗБА — народни обичаи

Коледа е може би най-обичайният и почитан християнски празник. На празника оживяват вярвания и обичаи, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес. Не всички от нас обаче знаят защо и как се е стигнало до съвременните ритуали, които спазваме (а понякога не) всяка година и си предаваме от поколение на поколение. Затова решихме да те запознаем с по-малко известни или позабравени традиции и заедно да разберем техните корени.

Бъдни вечер

Това е най-известното наименование на последния ден преди Коледа, когато в полунощ Богородица е родила Исус. В България обаче наименованията за Бъдни вечер са много повече от едно - Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Детешка Коледа, Мали Божич (Северозападна България), а също така Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Каден вечер. Празничната вечер е дълго чакана, тъй като, според вярванията, и Дева Мария е страдала цели пет дни (от Игнажден до Бъдни вечер), преди да роди Божия син. Постите преди Коледа пък продължавали за период от традиционните 40 дни.

Бъдникът

Един малко позабравен символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Неговото отсичане и донасяне в къщата се е правело от най-младия мъж в семейството . Той отивал в гората, за да избере здраво и плодовито дърво - дъб, бряст, круша или дрян, а преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Запалването на бъдника е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя. Вечерта бъдникът гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа сила. Затова пепелта от бъдника се използвала за лек, с нея се поръсвали ниви, лозя и ливади, за да бъдат плодородни.

Поглед в бъдещето

Според народните вярвания Бъдни вечер имала магичен характер и тогава можело да се види бъдещето – да се гадае за времето, плодородието и личната съдба на членовете на семейството. Именно това било и предназначението на “боговицата”, която днес наричаме просто питка с късмети. В нея се поставяли неща, чрез които да се разбере какво очаква стопаните на дома. Ако в парчето се падне сламка, това означава, че ще се роди много жито. Който намери клонка от плодно дърво, ще бъде щастлив и честит през цялата година. Тиквена семка пък предвещава умножаване на животните в стопанството.

Обичай е на Бъдни вечер да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и в зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и се вярва, че ако те изпукат и подскочат, човекът ще се радва на добро здраве. Най- характерни за Бъдни вечер са моминските гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват бъдещия си жених.

Да плашиш дърветата и животните

Един от коледните обичаи по нашите земи е почти забравен и се пази единствено от изследователите на нашия фолклор. Той по-скоро е ритуал за плодородие. Преди да се седне на трапезата или на разсъмване, се “заплашват” с изсичане дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството театрално вдига брадва да сече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато и пребогато. Така се плаши и добитъка, който е нямал приплод. На някои места се среща “заплашване” и на жени, които не могат да заченат, както и на малки деца, които не са проходили навреме.

Месецът на “колачите”

По традиция във всяка къща се отглеждало поне по едно прасе, което се е колело на Коледа. Според фолклористите корените на тази практика са далеч във вековете, защото в митологиите на много народи свинята с нейната плодовитост се свързва с богинята Майка. Така са смятали траките (богинята Майка Бендида пасяла свине и предяла), както и древните гърци (любимо животно на богинята на плодородието Деметра). По-късно под влияние на юдаизма и християнството, започва да счита свинята за нечисто животно.

Коленето на прасето и приготвянето на месото му у нас имат ритуален характер. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини – мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на “колачи” и също получават покана да участват. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец във веселие.

Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя пача, която се пази в зимника до Васильовден, когато се поднася на празничната трапеза. Това е и единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава – през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.

Много от тези обичаи вече са забравени, а и съвременният начин на живот прави спазването им трудно и дори невъзможно. Наша цел обаче трябва да бъде да помним тези традиции и да ги пресъздаваме под някаква форма, за да не останат безвъзвратно загубени. Защото магията на Коледа е именно в тях.

#ПазителНаТрадиция

Разгледай одеждите на Везба

“Вампири, таласъми, танцуват по налъми, под креватите се крият и с налъмите се бият”. Това се пее в една стара детска песен, която може би не всеки от нас знае или помни. Всички обаче помним колко страшни са историите за мистичните същества по нашите земи. Българският фолклор е богат на истории за приказни същества, с които поколения наред родителите са плашели децата си или са се опитвали да ги научат на добродетели. Решихме да ти разкажем за някои от тях, защото макар и само плод на въображението ни, тези митични създания не трябва да бъдат забравени.
За визуалното им представяне се погрижиха нашите приятели от "Студио Змей".

Самодиви

(Илюстрация: Студио Змей)

Някога хората вярвали, че в дълбоките гори и високите планини живеят самодиви. Те били с човешки облик, но прекрасно красиви, с дълги руси или червени коси. Събират се по поляните в най-отдалечените гъсти гори, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Обичат страстно музиката, танците и водата. Когато влизат да се къпят, те се превръщат в обикновени моми, разказват легендите. Точно такива моменти използват храбри момци, които ги крадат и се женят за тях. Не след дълго самодивите изоставят семействата си. В народните песни юнаците влизат в схватка със самодивите, защото те могат да бъдат опасни и отмъстителни. Някои мъже пък са били откърмени от самодиви и по този начин са придобили свръхестествени сили.

Змейове

(Илюстрация: Студио Змей)

Драконите присъстват в митологиите на почти всички народи по земята от Северна Америка, през Европа до Азия. По нашите земи големите огнедишащи гущери са се наричали змейове, лами и понякога хали.  Змеят обитава гори и планини, затова е известен и като змей горянин. Той прилича на човека по много неща: яде, пие, жени се, има потомство, умира. Макар да имат свои жени, змеици, змейовете често се влюбват в девойки и започват тайно да ги посещават през нощта. Такива жени започват да странят от другите, не се грижат за външния си вид, пребледняват и отпадат, защото ненаситният любовник изпива силите им. След това те имат деца, които приличат на хора, но имат крилца под мишниците и необикновена сила. Често такива качества били приписвани на реални български хайдути, но това естествено е било просто романтична хипербола.

Лами и хали

Ламята (халата) също е грамадно влечуго с огромна уста, но се различава доста от змейовете. Тя е женска и покрита с жълти люспи, тъй като жълтото в някои случаи е символизирало жлъч и отрова. Има три, седем или девет еднакви глави и живее на дъното на морето или в пусти гори, върху високите клони на дърветата. Явява се като буря, вихрушка и унищожава реколтата. Изненадващо, най-големият ѝ враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки. С лами се бият и прочути юнаци, като например Крали Марко. В приказката за тримата братя и златната ябълка се разказва за безстрашен момък, който слиза на долната земя и освобождава царската дъщеря малко преди да бъде принесена в жертва на ламята. Този сюжет е изобразен и на много от иконите на Свети Георги, макар да се включва в житието му сравнително късно под влияние на устната традиция.

Караконджули

(Илюстрация: Студио Змей)

Караконджулите са мистичните пакостници на българската митология. Те обикновено са куци и еднооки. Като цяло се смята, че се появяват само през така наречените от християните 12 “мръсни дни” след Коледа. За това януари се нарича “караконджов” месец. В този период те примамват пътниците и ги възсядат, а после ги убиват, хвърляйки ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове. Съществото злосторничи нощем до първи петли, след което изчезва внезапно в отдалечени пещери, реки или запустели места. Той може да се засели и в труднодостъпните места на къщите - например на тавана. Има различни начини и обичаи за предпазване от караконджулите и тяхното прогонване. Българите се предпазвали като носели чесън и пелин под дрехите си. В България кукерите гонят караконджулите както и другите зли сили.

Вампири

В традиционните български вярвания вампирът се различава драстично от холивудския си еквивалент от поп културата. Българският вампир е изгубена душа, лишен от покой мъртвец, нито жив с живите, нито мъртъв с мъртвите. Той още копнее по своя изгубен живот, затова не може да премине спокойно в отвъдното. Той е жаден за кръв, защото още от древността тя символизира живота. Затова и червеният цвят бил жизнеутвърждаващият. Вампирската участ е незавидна и нежелана. Никой доброволно не се превръщал във вампир, вярвало се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка. Затова и до днес ковчегът на мъртвеца не се оставя без около него да се навъртат близки хора.

Таласъми

Таласъмите също присъстват в българския фолклор. Те са зли духове, обитаващи най-често изоставени сгради. През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го излъже, че ще го води на сватба. Да го отведе в отдалечено място в гората, където има заслони. Когато стигнат, да го прикани вътре, да му остави храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, да залости вратата отвън. Вярва се, че таласъмите не могат да търпят недовършена домашна работа и веднага се залавят с нея и така за дълго вниманието им е отвлечено.

(Илюстрация: Студио Змей)

От легендите митичните същества преминават и в българската литература след Възраждането чрез творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Антон Страшимиров и др.

(Илюстрация: Студио Змей)

Всички тези митични създания са позабравени днес, но не трябва да допускаме това да се случва, защото те са част от нашето културно наследство. Припомни си техните истории, сподели ги с близките си и бъди #ПазителНаТрадиция.

/източник снимка: Pixabay/

Жътвата е бил най-големият трудов празник в бита на нашите предци. Тя започвала винаги в понеделник, защото се считал за "лек" ден, благоприятен. Хората, облечени празнично с бели ризи и бели кърпи на главите, поемали към нивите и пръв зажънвал този, който бил най-чевръст. Вярвало, че така прибирането на зърното ще приключи навреме.

От нажънатите първи класове се връзвал сноп, който се изправял в нивата на стопанина, а той, с благословия за берекет, слагал парà в поставена сред класовете бяла кърпа и обещавал богато възнаграждение при приключване. Специално възнаграждение получавали онези жетвари, които първи откриели "Царя на нивата" – едри житни стебла с два класа, считани за символ на богата жътва и берекет.

Кравай

В Северна България се пази обичаят, наречен "Кравай". Краваят се правел от първото жито, смляно няколко дни след овършаване на реколтата. Занасял се на чешмата, за да се "умие" с вода, защото се вярвало, че тя измива всичко лошо. Първият къшей се пускал по водата, наричанията обикновено са: да няма главня по житата (вид болест) и да вали, но без градушки и бури.

Краваят се раздавал на събраните на чешмата хòра с наричания и благословии – житата, царевицата и ечемикът да са високи колкото човешки бой и да са пълни със зърно, едро като дренки. Селяните призовавали за помощ и закрила от Света Богородица и Света Марина. Парче от кравая се заравял в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазвало на иконостаса с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва никога.

Честито на патерица

Обичаят "Слава" или "Светец" се пази в Западна България, но все още е много популярен и в Македония и Сърбия. Празникът се отбелязва в чест на покровител на дома, някой виден член от къщата или рода, който след смъртта си ставал дух-покровител на къщата и домочадието.

С навлизането на християнството този стопанин-покровител започва да се нарича "светец" и за ден на неговия празник се избирал денят на християнския светец, който се пада на същия или най-близък до него ден. Този празник е първообразът на днешния Имен ден, който в миналото не е бил познат.

На обед в дома се посрещали гости. Трапезата с ястията се прекадявала и не се вдигала цял ден, а вечерта се празнувало с танци и песни, но не любовни. Денят след празника се наричал "Патерица". Според вярванията на този ден светецът покровител вече си е отишъл, но в дома е останала неговата патерица, т.е. тоягата, с която се подпира. От там произлиза и изразът: "Честито на патерица!"

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Къпанки

От незапомнени времена в Перущица на Ивановден младоженците се къпят в леденостудените води на реката, осветени на Йорданов ден, за да засвидетелстват своята мъжественост и готовност да създадат здраво семейство с много наследници. Градът пази жив и до днес стародавния обичай "Къпанки", който е характерен само за този регион и е единствен на Балканите.

Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките.

Мъжете навлизат в ледените води, облечени в бели ризи и предвождани от музика и пред погледа на целия град. След това младоженците носят вода в домовете си и я наливат в ръкава на съпругите си, които са се хванали за лозница. Вярва се, че така семейството ще се сдобие с мъжка рожба.

Празникът на овчарите

Сред християните в Родопите денят на Св. Св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден.

Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните. След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза.

Някои традиции ни изглеждат далечни, други неразбираеми, а трети дори чужди. Единствената причина за това обаче е, че просто не ги познаваме и сме позволили да ги оставим в миналото. Везба се опитва да пази традициите по единствения начин, който може - като ги пренася в модерното ни ежедневие. Вие също можете да го направите чрез одеждите в нашия магазин. 

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.
 
Разгледай одеждите

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова древен, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.

Чуждиците и заемките понякога са неизбежни - те са нужни и полезни тогава, когато дадена дума няма еквивалент на български език или се отнася за напълно ново понятие, технически термин и т.н. В много случаи обаче, те заместват вече съществуващи и утвърдени като правопис и значение думи. В такъв случай те затормозяват езика ни, правоговора и правописа ни.

За много хора е почти невъзможно да изкоренят чуждиците от речта си напълно, дори да го искат, просто защото не са запознати колко хиляди думи всъщност не са коренно български. Истински българските думи сякаш се губят вследствие на вековното влияние, което са оказали последователно латинският (база, документ, егоизъм), турският (кеф, боклук, акъл), френският (гардероб, сутиен, сешоар) и английският (бизнес, офис, тинейджър).

Сами усетихме колко трудно е да се пише и говори за чуждици, без да ги познаваш, затова решихме да се раздалечим малко от тях. За целта ще поровим в речниците, ще извадим и споделим най-интересните примери за чуждици, техния произход и, разбира се, техния български еквивалент.

Чуждиците не са ни чужди, но не трябва и традиционният български да се превръща в такъв за сметка на тях. Целта на Везба е същата, когато става дума и за шевиците ни - да си модерен не изключва да спазваш традициите и да пазиш историята си, а най-хубаво е, когато двете неща вървят ръка за ръка.

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Разгледай одеждите

P.S: Освен нарочните примери, в този текст има пет чуждици, можеш ли да се досетиш кои са те?

Както вече споменахме, една от големите ни страсти е да пътуваме.

До голяма степен това е обвързано и с работата ни, защото по време на всички пътешествия намираме вдъхновение, откриваме безценни експонати, които в последствие ни служат за направата на нашите одежди, а и се запознаваме с интересни хора, както и техните истории.

Такова е и първото ни пътешествие от нашата поредица “Ловци на шевици”.

Ранно утро, някъде около 06:30, 07:00 сутринта. София е цялата обляна в мистика и утринна роса. Много сънени, но заредени с положителни очаквания, поемаме по пътя на необятното към Ихтиман и околните му села. Местата, които трябваше да обиколим са  - с. Костенец, гр. Костенец, Долна баня, Момин проход, Горна Василица, Пчелин, Подгорие, Очуша, Ихтиман, Живково, Пауново.

Естествено, целият екип сме меломани, заради това и трябваше да подберем подходящо музикално оформление, което да ни съпътства по време на нашето пътешествие. В случая това бе албумът на Иван Шопов и Авигея - “Канатица”, който на 100% допринесе за атмосферата на изживяванията по пътя.

Така неусетно, с песен на уста и разказване на забавни шеги, се озоваваме в с. Костенец, което бе първата ни спирка по определения маршрут за лова на шевици.

Още с пристигането ни в 8:00 сутринта забелязваме, че в селото кипи живот. Оказа се, че вторник е пазарен ден и по традиция на площада се излагат стоки за бита и селското стопанство, които да бъдат в помощ на жителите. Там имаше всичко - от метли, през мотики и колички, до семена на цветя, зеленчуци и любимата варена царевица. Навсякъде усмихнати хора, пъстрота.

На фона на китното селце и тази сцена на идилия, се извисяват величествени върхове, все още окичени с бели снежни шапки.

Запътваме се към читалището, където зад тежките дървени врати, разкрасени с прекрасна дърворезба, ни посреща усмихнатия секретар - Надежда Бекярова.

Още с влизането тя ни приема в хранилището, където прилежно прибрани върху закачалки се спотайваха всички носии на танцовия ансамбъл и певческия хор на селото. Макар да се оказа, че всички са шити специално за различните танци и поводи, тя ни сподели, че всички те са правени по автентични образци, като някои от тях са на над 150 години. Каза ни също, че нашето пътуване има страхотна идея, но районът на Ихтиман не се слави с пъстротата на българската шевица. Разказва ни, че тук е един от центровете на нашата страна, в който на почит са ръчно везаните дантели, но това разбира се, не бива да ни отчайва.

В сладки думи, станали още по-сладки заради почерпката с вкусен кекс, напуснахме читалището и се отправихме към Костенския водопад. Това е едно от местата, които бихме препоръчали горещо, ако някога искате да си отдъхнете от градската среда под звуците на падащата на талази вода. Самото място е доста усойно, приобщаващо всеки със заобикалящите водопада пейки и беседки, които допринасят за усещането на отмора и идилия, наситено носещо се из въздуха.

Естествено, не подминахме и намиращия се наблизо параклис, от който се извисява величествена гледка на Костенец и заобикалящите го планини. Бяхме пленени от гледката и наплива от хора, дошли просто да се порадват на слънцето.

Нашият маршрут продължи към с. Момин проход, в което ни бяха предупредили, че има стан. Противно на всичките ни очаквания, че трябва да търсим стара схлупена къща, тъкаческата работилница се оказа в центъра на селото, в сградата на читалището.

Там отново попаднахме на усмихнати хора, които се бяха захванали с друга местна традиция, а именно - писането на яйца. Самият обичай се пази по тези места вече няколко века. Особената техника и прецизната изработка на тези малки произведения на изкуствата започва много преди общоприетите от нас подготвителни дни за боядисване на яйцата. В случая се пишат, докато са още бели, след което биват обагрени в цвят.


Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

С огромна прецизност, хората в работилницата изписваха красиви детайли върху цветните яйца. Зад тях тихо си почиваха два огромни стана, на които става цялата магия на тъкането. Стените бяха обсипани с цветни черги, малки везани торбички, овещавани за късмет и сполука, плетени колани и красиви калъфки за възглавници, върху всяка от които имаше ръчно везани дантели, бродерии и шевици.

Колкото повече слушахме историите на тази лъчезарна група хора за писането на яйца, толкова повече намирахме прилики с шевицата:

Така както всяка шевица е уникална и в нея е закодирано точно послание с конкретно значение, то така и в изписването на яйцата се поставят специфични символи, имащи дадено предназначение.

Така както шевиците се разпределят по региони, носещи общи белези, така и писаните яйца могат да се разпознаят според края, в който са изработени.

Така както всички знаем, че общоприетите дни за боядисване на яйца са четвъртък и събота, така и при шевиците има древно поверие, че най-добрите дни за започване на нова шевица са понеделник и четвъртък. Поверието още гласи, че преди да започне, момата си връзва червен конец и се прекръства, за да не се втъче нещо лошо по време на везмото.



Преди появата на химичните оцветители и при боядисването на яйца, и в оцветяването на преждата са се използвали естествени багрила. Повече за цветовете в българските шевици и тяхната символика.

И при двете традиции има съответстващи тълкувания за произхода, като веднъж съществуват с езически корени, веднъж са свързани с християнската религия.

И двете наподобяват най-общо казано писмо, в което се разказва някаква история.

Отпътувахме от с. Момин проход много въодушевени, но и доста замислени, защото там осъзнахме колко многопластова, мащабна и отговорна е мисията ни.

Дотогава съществуваха няколко варианта за конкретното ѝ определение, но от този момент нататък решихме твърдо, че най-доброто от тях е точно #ПазителНаТрадиция.

Очаквай продължение! Ако ти е станало любопитно и искаш да следиш приключенията ни, запиши се тук.

Разгледай одеждите

 Повече от очевидно е, че основното вдъхновение, стоящо зад Везба, е любовта към българските традиции и история. Днес решихме да ви разкажем малко по-подробно кои са нещата, които ни мотивират да правим всичко с такова желание.

Навярно, в интернет сте попадали на хиляди подобни исторически класации, но това е нашата - без излишен патос, просто това, което обичаме в България:

1. "Наште планини зелени..."

И не само. Българската природа няма равна в света и никой не може да ни убеди в противното. От величествените Родопи до житните поля на Добруджа, през Тракия и чак до плажовете на Черно море - родината ни сякаш е събрала на едно място най-красивите пейзажи. Неслучайно, едно от най-вдъхновяващите за нас неща е да пътуваме из България, за да се докоснем до първичния магнетизъм на невероятната ни природа.

Към Ловци на шевици

2. Слънце грее, дъжд вали...

Обожаваме това, че в нашата родина сезоните са четири, което ни дава предпоставки за толкова много забавления и приключения (за което допринася и природата, която вече споменахме). Тук никога не е скучно и докато през зимата можеш да караш ски в планината, то лятото Черноморските плажове се превръщат в твой втори дом. А пролетта и есента са за ценители - хилядите цветове, които ни заобикалят, превръщат дори ежедневието в приказка.

3. "Историо, ти, съднице всевишна..."

Така е възкликнал големият български поет Дамян Дамянов. Така възкликваме и ние всеки път, в който си припомним за великото минало на народа ни. Макар и често поуките да са с горчив привкус, уроците на историята са нещо, което пазим в себе си и се опитваме да се учим от тях. Спечелените битки, дипломатическите победи, бунтовете, революциите и смяната на режими, са нещата, които често ни напомнят, че сме българи, това е нашата страна и няма сила, която да ни изтръгне от това парче земя.

4. Тринадесет златни века

Макар в историческата терминология Златният век да е само един, за нас всеки век е златен, защото българската култура винаги успява да си намери път. Писателите, музикантите, художниците и всички артисти, които България е родила, са безброй, а следите им в световната история си личат ясно и до днес. Още по-хубавото е, че ние българите не спираме да творим, а с развитието на технологиите навлязохме в много повече предели на изкуството, което често ни дава поводи за нескрита гордост.

5. Традициите

Няма как да не завършим с традициите - основния мотив в приключението, което е за нас Везба. Всички приказки, митове и легенди, преплетени с неповторимия български фолклор, са горда част от нашето минало, към което се обръщаме всеки път с удоволствие. Занаятите, обичаите и древните ритуали, които се предават от поколение на поколение, ни карат да се чувстваме част от едно общо цяло, а това чувство понякога е повече от гордост. 

Към #ПазителНаТрадиции

Затова обичаме работата си и я правим с цел - да предадем на колкото се може повече хора парченце от духа на България, част от величествената ѝ история и да помогнем на традициите да продължат напред и в модерния свят, в който вече живеем.

Ако ти е станало любопитно и искаш да четеш още подобни публикации, запиши се тук.

Везба се роди от страстта ни към българския фолклор и традициите, които нашият народ е съхранил векове наред. За съжаление, доста от тях са вече изгубени, а други са на път да останат в историята. Поради тази причина се зароди каузата ни #ПазителНаТрадиция.

Идеята зад нея е да пренесем българските традиции в съвремието, за да ги съхраним и за поколенията след нас. Следи за нашите инициативи във всички наши канали и се включи в тях. С всяка закупена одежда на Везба, ти подкрепяш нашата кауза и даваш шанс да възродим частица от българската история. Носи гордо твоята одежда от Везба. Направи си снимка с нея, качи я в Инстаграм и използвай хаштага #ПазителНаТрадиция.

Каузата ни обаче, далеч не трябва да се ограничава само с нашите одежди. Българският фолклор е безкрайно богат и обхваща песните, танците, приказките, поговорките, гатанките, легендите, нравите, обичаите, празниците на предците ни. Призоваваме те да се интересуваш от тях, да ги споделяш с хората около себе си и да не ги считаш за отживелица.

Знаем, че има много българи, чиято мисия е опазването на традициите и го правят ежедневно. Те също трябва да получават внимание, подкрепа и разбиране.

Нека обединени заедно да съхраним нашата история и култура! За да не се превърне народното ни богатство в далечен спомен, нека запазим българското и всеки един от нас бъде #ПазителНаТрадиция!

Разбери повече за нашата кауза:

- Гатанките - тестовете за интелигентност на дедите ни
- 5 български обичая, за които не си чувал
- Ловци на шевици
- Колко чужди са ни чуждиците
- Скритото послание на Канатица

Разгледай одеждите

 Заради постоянното търсене на нови вдъхновения и жаждата ни за приключения, ние от екипа на Везба решихме да споделим преживяването с теб. Така се роди нашият проект – Ловци на Шевици, в който ще ти разказваме различни истории на хора, съхраняващи българските нрави.

За целта започнахме пътешествие през най-живописните краища на България, където традициите никога не са били забравяни и се почитат като религия и до днес.

Ще те запознаем с историята на използваните в нашите колекции шевици, ще ти покажем техните оригинали, запазени върху автентични носии и вещи от бита, ще те пренесем на множество места, ще ти разкажем за тънкостите в занаята и много други интересни неща.

За да се запознаваш с всички тези истории, последвай нашия Инстаграм профил за повече информация.

Разбира се, неизменната част от това преживяване – нашият фотограф Михаил Георгиев, запечатва всяка стъпка от пътуванията в тонове снимков материал, чрез който ще имаш възможността не само да се насладиш на добрата история, но и да видиш къде се е случила.

Както често си казваме, най-добрият начин да продължиш традициите, е да ги пренесеш в бъдещето, така че продължавай да ни следиш в социалните мрежи, където ще можеш да станеш част от нашия лов на шевици.

По време на пътуванията ни се роди и нашата кауза #ПазителНаТрадиция, за която можеш да научиш повече информация тук.

Ако ти е станало любопитно и искаш да следиш процеса по лов на шевици, запиши се тук.

Разгледай одеждите